Выбрать главу

Групата бе въведена в селцето. Други индианци - мла­ди и стари мъже, жени, деца - наизскачаха от къщите да ги видят как минават; тъмните им очи бяха изпълнени с подо­зрение. Близо до основата на храмовата стена се издигаше една по-голяма постройка.

-      Викат възрастните - каза ди Салво, заслушан във възбудените приказки на индианците. Животинската кожа, която покриваше вратата на постройката, бе дръпната наст­рани и оттам излязоха трима мъже. Старите набръчкани лица под украсените с пера ленти за глава бяха все още сил­ни и жизнени.

-      Забележително - прошепна Кари по-скоро на себе си, отколкото на Нина. - Генетиката... С едно население толко­ва малко и толкова изолирано, естествено е браковете меж­ду близки родственици да предизвикат генетични абнормалности. Но подобно нещо не се вижда. Изключителен геном... Трябва да взема ДНК проби за анализ във фондацията.

-      Нека първо ги убедим да не ни пронизват с копията си, преди да ги попитаме дали може да им източим кръвта, а? - предложи Чейс.

Индианците побутнаха групата да прекрачи под парцаливата кожа и те застанаха пред старейшините, които ги гледаха със студено презрение, докато слушаха водача на ловната дру- жинка. Израженията им се промениха, когато мъжът извади атлантския артефакт. Страхопочитание... примесено с гняв.

Един от възрастните мъже зададе остър въпрос и ло­вецът посочи Нина. Старейшината отиде до нея и разгледа лицето ѝ отблизо. Тя се опита да не показва страх. След ня­колко агонизиращи минути той издаде леко презрителен звук и насочи вниманието си към Кари. Суровото му изра­жение омекна, сякаш бе очарован, когато надникна в сините ѝ очи; после се пресегна да попипа русата ѝ коса. Тя вдигна вежди, но позволи.

После мъжът се обърна към Нина и попита нещо. Тя безпомощно погледна към ди Салво.

-      Пита за артефакта - преведе ѝ той. - Струва ми се, че иска да знае къде си го намерила.

-      Струва ти се?! - изгледа го тя, а гласът ѝ се вдигна с ня­колко октави. - Ако кажа нещо погрешно, той може да ме убие!

-      Просто му кажи какво знаеш! Ще се постарая да пре­веда точно. Диалектът е подобен на племената пò на север.

-      Подобен не означава еднакъв! - извика Нина. Възра­стният мъж продължаваше да я гледа студено. - Окей, окей! Кажи му, че съм го взела от един крадец в чужда страна, че сме следвали картата, изсечена върху метала, за да го върнем обратно на хората, чието притежание е бил.

Ди Салво започна да превежда.

-      Сигурна ли си, че онова метално нещо е от тук? - по­пита Чейс бързо.

-      Трябва да е! Те знаят какво представлява.

Старейшината заговори отново, ди Салво слушаше вни­мателно, преди да преведе.

-      Той казва, че металното парче е било откраднато от бял мъж по времето на прадядо му. Наказали някои от белите мъже, но останалите избягали.

-      Нацистката експедиция - предположи Кари. - Сигурно за нея става дума.

Чейс направи гримаса.

-      Остър кол в задника - сега това е наказанието.

Ди Салво изглеждаше объркан.

-      Сега ме пита за ... не мога да го разбера. Иска да знае дали госпожица Фрост е една от... онези старите?

Кари и Нина размениха погледи.

-      Попитай го какво има предвид - настоя Нина.

-      Старите, които построили храма - преведе ди Салво.

-      Той казва, че косите им били като... бяло злато.

-      Кажи му, че точно затова сме дошли тук - обади се Кари, възвърнала авторитетността в гласа си. - За да наме­рим храма.

-      Сигурна ли си, че това е добра идея? - промърмори Чейс. - Ако помислят, че ги лъжеш, ще си първата на кола!

По-възрастният заговори отново, двамата му придружи­тели се присъединиха с допълнителни обяснения. Ди Салво едва успяваше да превежда.

-      Казват, че артефактът - наричат го „сочещия пръст” - трябва да бъде върнат в своя дом в храма. Искат да го на­правите вие, госпожице Фрост.

-      Аз? - учудено го изгледа Кари.

-      Казват, че връщането му ще докаже, че вие сте една от старите - не, че сте дете на онези старите.

-      А какво ще стане, ако не е? - попита Нина.

Чейс издаде обиден звук, докосвайки главата си, за да покаже, че острите оръжия все още са насочени към тях.

-      Хайде, док. Не предизвиквай съдбата.

- О...

Ди Салво продължи:

-      Искат ти да отидеш в храма и да преодолееш... три предизвикателства. Предизвикателството на Силата, Пре­дизвикателството на Сръчността и Предизвикателството на... на Ума, струва ми се.