- Професор Уайлд?
Хенри беше шокиран. Знаеха го по име?
- Професор Уайлд! - повтори гласът. Дълбок и плътен, с акцент. Може би гръцки? - Останете, където сте. Вие също, д-р Уайлд - долетя заповед, насочена към Лора.
Натрапниците се придвижиха напред.
- Кои сте вие? - поиска да знае Хенри. - Какво искате?
Мъжете с халогените спряха; само една висока фигура продължи напред към членовете на експедицията.
- Казвам се Джовани Куобрас - произнесе мъжът, достатъчно осветен, за да различи Хенри чертите му. Твърдо, сухо лице с изпъкнал римски нос, тъмна коса, пригладена назад почти като кепе, студени очи. - Това, което искам, съжалявам, че трябва да го кажа... сте вие.
Лора го гледаше объркано.
- Какво искате да кажете?
- Искам да кажа, че не мога да ви позволя да продължите проучването си. Рискът за света е прекалено голям. Моите извинения. - Той наведе глава за миг, после отстъпи крачка назад. Очите му си останаха все така хладни. - Няма нищо лично.
Лазерните линии се кръстосаха върху Хенри и Лора.
Хенри отвори уста.
- Почакайте...
В тясното пространство на гробницата изстрелите от автоматични оръжия прозвучаха оглушително.
Куобрас погледна шестте направени на решето от куршумите тела, докато чакаше ехото от стрелбата да отзвучи, после даде бързи заповеди.
- Съберете всичко, свързано с експедицията - карти, бележки, всичко! Повторете процедурата и с онези отзад. - Той посочи към мъртвите нацисти. - Предполагам, че това са останките от експедицията на Краус. Ето, че една историческа мистерия се разреши... - добави той почти на себе си, докато хората му се разделиха на групи и се заеха със задачата.
- Джовани! - извика един мъж миг по-късно, наведен над тялото на Хенри.
- Какво има, Юри?
- Ела да видиш това!
Куобрас се приближи.
- Мили боже!
- Това нещо не е ли орейхалк? - Юри Волгин насочи светлината на фенерчето си към предмета, който току що бе развил. Върху лицата на двамата мъже заигра плътен оранжев блясък.
- Да... но никога преди не съм виждал цял артефакт, направен от него, само парчета.
- Красив е... и сигурно струва цяло състояние. Милиони, десетки милиони долари!
- Най-малко. - Куобрас гледа дълго артефакта, виждайки собствените си очи, отразени в метала. След това се изправи рязко. - Но трябва да се държи скрит. - Той извади едно фенерче, плъзна светлината по стените на гробницата, но не видя нищо, освен барелефи на древни богове. Обърна се към олтара и бързо се взря в надписите. - Глозелски... но нищо за Атлантида.
- Може би трябва да претърсим гробницата - предложи Волгин, хвърляйки дълъг поглед към предмета, преди внимателно да го увие отново в кадифето.
Куобрас се замисли.
- Не - произнесе накрая. - Тук няма нищо, сигурно отдавна е било плячкосано. Наистина мислех, че семейство Уайлд може да са ни отвели до самата Атлантида, но пак стигнахме до задънена улица. Трябва да се измъкнем оттук, преди бурята да започне. - Той се завъртя и тръгна към изхода.
Зад него Волгин се обърна назад, за да се увери, че никой не гледа, след което пусна предмета в дълбокия си джоб.
* * *
Куобрас се изправи на края на скалната площадка и размаха фенер, за да призове кръжащия хеликоптер. След малко се обърна към мъжа, застанал край разтурения лагер на експедицията.
- Не се разкисвай. Ти постъпи правилно.
Лицето на Джак беше скрито в качулката.
- Не се гордея с това - промърмори мрачно той. - Отнасяха се приятелски с мен... А какво ще стане сега с дъщеря им?
- Това трябваше да се направи! - отсече Куобрас. - Братството никога няма да допусне Атлантида да бъде намерена. - Той се намръщи. - Най-малко пък от Кристиан Фрост. Финансирането на посредници като Уайлд... той знае, че го наблюдаваме.
- Какво... какво ще стане, ако Фрост се усъмни, че съм работил за теб? - попита Джак загрижено.
Куобрас се ухили студено:
- Ще трябва да го убедиш, че е нещастен случай. Можем да те откараме на десет километра от Ксълаодънг - там съществува минимален риск да бъдеш видян с нас. След това можеш да се върнеш в селото и да се свържеш с Фрост, да му съобщиш лошите новини: че си единственият оцелял от лавина, паднала скала или каквото там избереш. - Куобрас протегна ръка. - Радиостанцията?
Джак бръкна в раницата си и извади собствения си малък радиопредавател, който бе използвал, за да предаде на екипа на Куобрас местоположението на Златния връх.