Чейс предизвика нов плясък с крака, преди да се дръпне назад към платформата, когато кайманът излетя от водата с разтворена паст. Мощните лапи задраскаха по каменната стена и тежкото му тяло се блъсна глухо в гредата.
Кари бе на косъм от това да падне във водата. Тя се притисна още по-здраво към дървото, кайманът отново се блъсна в опит да се докопа до Чейс, преди най-сетне да се признае за победен и да се хвърли назад в езерото.
Другият продължаваше да прави кръгове около нея, от устата му течеше слизеста вода, когато се показа на повърхността. Този път си бе научил урока и се целеше в горната част на тялото ѝ, не в краката. Тя се изпъна и отново се придърпа напред.
Пръстите ѝ докоснаха студения камък, тя се вкопчи в малкия корниз, концентрирайки цялата си сила, за да се надигне от гредата, след което успя да стъпи с единия си крак върху нея и да се изправи.
Кайманът удари...
С вик Кари грабна кинжала от мястото му и замахна между жълтите зли очи на влечугото, забивайки го дълбоко в мозъка му
Кайманът се блъсна в гредата, след това се плъзна тромаво в езерото и тя извади обляното в кръв острие. Кръвта обагри в червено тъмната вода и тя се разпени, сякаш кипнала от дъното.
Чейс имаше право.
Пирани!
Кари се прилепи към стената. Единият ѝ крак бе още върху гредата, която се тресеше от блъскащото се в нея тяло на влечугото. Върхът на другия ѝ ток беше на малкия корниз. Тя почака, докато гредата спре да се люлее и се огледа да види резултата от вземането на кинжала. Нещо определено бе изщракало, когато тя го хвана...
Случиха се едновременно две неща.
Отнякъде над Чейс и Нина долетя силен звън от метал. Тя долови с периферното си зрение движение в отвора, който Чейс бе забелязал, но беше твърде тъмно, за да разбере какво е.
Но нямаше време да мисли, защото гредата бе започнала да се движи, прибирайки се в стената зад нея. Поддържащите я стълбове се преместиха заедно с нея, предизвиквайки V-образни вълни по повърхността - цялото нещо беше инсталирано върху подобие на рамка на езерното дъно и сега изчезваше с обезпокоителна скорост в студения камък зад гърба ѝ.
- Еди, направи нещо, спри го! - извика Нина, като гледаше безпомощно как гредата се отдалечава от ръба на платформата.
- Как? - попита той, докато търсеше нещо, каквото и да е, с което да спре неумолимото му оттегляне. Нямаше нищо.
Близо до паниката, Кари стъпи на гредата, но дръпна крака си веднага до стената. При скоростта, с която се движеше гредата, разполагаше най-много с минута, преди гредата напълно да изчезне и тя да скочи в езерото при останалия кайман... и пираните, които разкъсваха плътта на мъртвия си придружител.
Все още държеше в ръка кинжала, единственото, което можеше да я защити.
Кинжалът...
Трябва да имаше нещо повече, осъзна тя. Трябваше да направи нещо с кинжала, не просто да го намери.
- Хвърли ми фенера! - извика.
- Но тя ще падне! - възрази Нина, когато Чейс дръпна назад ръката си.
- Така или иначе след минута ще падне - отвърна ѝ той.
- Кари! Готова ли си?
- Да!
Той хвърли фенера. Ярката светлина прелетя през залата като падаща звезда. Кари хвана фенера с ранената си ръка. Като се опитваше да запази равновесие, тя го вдигна и насочи лъча към вдлъбнатината горе над другия край на езерото. Разкри се нещо като ниша, куб със страни почти метър. Металът вътре блестеше, кръгъл предмет с ширина трийсетина сантиметра от мед или злато, приличащ на щит.
Не, не щит; мишена.
От гредата над повърхността бе останал само един метър, няколко секунди - и той щеше да изчезне безследно.
Кари се обърна и стъпи върху него с два крака, като издърпа назад дясната си ръка, за да се засили и да хвърли кинжала...
Мишената, ударена в самия център, издрънча. Металният диск падна назад и изчезна.
Гредата спря да се движи. Със скърцане и опъване на въжета тесният подвижен мост в отсрещния край на залата падна, удряйки срещуположната платформа с трясък.
Кари погледна надолу. Стърчащата от стената греда бе достатъчна. за да стъпи с двата си крака, ако ги сложеше странично.
Тя се подпря със свободната си ръка в стената, чувствайки се напълно безпомощна.
- А сега какво се предполага, че трябва да направя? - запита се тя гласно.
Сякаш в отговор над нея се чу шум. Едно дълго възлесто въже с дебело парче дърво в края се смъкна от перваза, който минаваше по стената.
Чейс и Нина вече бяха стигнали до моста.
- Ще те посрещнем от другата страна! - извика Чейс, когато Кари хвана въжето и го дръпна, проверявайки дали няма да се скъса и дали не е поредният капан. Изглеждаше здраво. Като пазеше дясната си ръка, тя се покатери до корниза. Беше широк само трийсетина сантиметра, но в сравнение с това, на което сега бе стъпила, ѝ изглеждаше направо като магистрала.