Выбрать главу

Нина и Чейс я чакаха на края на подвижния мост.

-      Беше дяволска работа - каза Чейс, когато Кари се облегна на стената напълно изтощена. - Колко голяма беше мишената? - Тя вдигна ръката си да покаже и Нина завъртя глава.

-      Не мисля, че бих могла да го направя - призна тя. - Изобщо не са се шегували, когато казаха, че е Предизвика­телство за Сръчност. За съжаление, ни очакват още.

-      Предизвикателството на Ума? Точно като за теб, док­торе. Готова ли си?

Тя се усмихна нервно.

-      Имам ли избор?

-      С колко време разполагаме? - попита уморено Кари.

-      Ами... трийсет и шест минути.

Всички погледнаха надолу към прохода, който водеше по-навътре в храма. Въпреки, че не бе по-различен от оне­зи, през които бяха минали, този изглеждаше много по-за- плашителен.

-      Добре, тогава. - Нина се изправи с решителност, как­вато изобщо не чувстваше. - Да се надяваме, че умът ми е готов да се справи с изпитанието.

15.

Като внимаваха за нови капани, те закрачиха по-нататък.

Нещо безпокоеше Нина, но тя не бе сигурна какво е. Не беше просто последствие от адреналиновия шок, че са из­бегнали на косъм смъртта. Имаше нещо друго, чувство, убе­деност, че пропуска някакъв жизненоважен факт.

Нямаше време обаче да мисли за това. Напред се раз­кри друга зала.

-      Задръж - каза Чейс и спря на входа. Той освети с фене­ра пространството навътре. - По-малка е от последната.

В сравнение със залата с езерото, тази бе миниатюрна. Стените, както и входът, бяха покрити със знаци - същият език, като на атлантския секстант.

-      Изглежда безопасно - промърмори Чейс, - но по-добре да не разчитаме на това. Бъдете внимателни. - Той пристъпи в помещението и спря, сякаш очакваше да се задейства някакъв скрит капан; след това направи знак на двете да го последват.

-      Окей. Предизвикателство на Ума значи... Давай, док.

-      Добре... - Тя взе фенера и освети надписите по стени­те. - Господи! Преводът може да отнеме дни!

-      Обаче имаме само трийсет и три минути до залеза. Мисли бързо.

-      Нина, ето тук. - Кари се беше приближила до стената срещуположно на входа. Един каменен блок, върху който ня­маше текст, приличаше на врата, а до него стоеше нещо, на­помнящо на...

-      Везна! - промърмори Нина. - За теглене. - Тя насочи светлината отдолу под нея. От камъка излизаше улей, а в него имаше стотици оловни топчета, всяко с големината на череша. - Предполагам, че трябва да сложим правилния брой топчета върху везната. Но как да разберем колко са нужни? - До медното блюдо имаше лост; тя се протегна към него, но Кари я спря.

-      Чакай! Май имаме право само на един опит - каза тя и посочи към тавана. Оттам висеше голяма метална скара с трийсетсантиметрови шипове, готова да прободе всеки в за­лата при падането си. Нина светкавично отдръпна ръка.

Тя плъзна лъча на фенера по стените докато освети ня­колко реда големи символи, изсечени над затворената врата. Бяха подредени в три редици, една над друга, в групи от по шест различни символа в най-горния, и по пет в двата по-долни. Разпозна веднага първия символ. Група от малки зна­ци като апострофи...

-      Това са цифри - обяви тя. - Сигурно ще е някакъв ма­тематически пъзел. Ако го разгадаем, ще получим броя на оловните топчета, които да сложим на блюдото.

-      И това ли е всичко? - Чейс прозвуча почти разочарова­но. - Исусе, дори аз можех да го направя. Да видим... този от­горе, тук има още три малки точки, пет обърнати надолу “V"- та, седем наклонени букви “L”, две наклонени стрелки с чер­та под тях, четири обратни “N” и още едно, с черта до него. Това е 357 241. Проста работа.

-      Сбърка - усмихна се Нина. - Числовият ред е обратен на нашия - първият символ, малката точка, е всъщност най-малката цифра; всяка от тях е една единица. Така че първото число всъщност е 142 753. Същият символ от картата на ре­ката върху секстанта, и знам, че съм права, иначе никога ня­маше да намерим това място.

-      Добре, умнице - ухили се Чейс. - Значи останалите числа са 87 527 и 34 164. И после какво, изваждаме ли? Това прави... ъ-ъ-ъ...

-      Двайсет и една хиляди шейсет и две - произнесоха едновременно Кари и Нина.

Чейс подсвирна впечатлен.

-      Окей, значи не се нуждаем от калкулатор. Само че в улея няма начин да има двайсет и една хиляди топчета.