- Ами ако става въпрос за комбинация от действия? - предположи Кари. - Изваждаме второто число от първото, а след това делим на третото?
- Прекалено сложно. - Нина се взря в числата. - Няма символ, от който да съдим, че се налага да прилагаме различни действия. Освен... - Тя се намръщи. - Резултатът би бил дроб, което ме кара да мисля, че слагането на 1 цяло и 62 стотни топчета върху везната едва ли е правилният отговор.
Чейс примига.
- Проклета работа. Главата ме заболя от всичкото това смятане.
- Първото число плюс третото, разделени на второто, прави две цяло и... две - каза Кари. - Съмнявам се, че са пресмятали резултати с точност до петия знак. Може би са закръгляли до втория...
- Пак е прекалено сложно - поклати глава Нина. - И прекалено нагласено. Първото плюс третото, разделени на второто? Прилича на кръстословица, но липсва ключът за разгадаването! - Тя насочи фенера към останалите стени. - Ключът може да е някъде другаде, в другите текстове. Трябва само да го намеря.
- Тик-так, тик-так, докторе. - Чейс почука върху часовника си. - Двайсет и девет минути.
Нина коленичи до едната стена и освети символите. След минута въздъхна разочаровано.
- Всичко това се отнася до градските постройки и историята на хората впоследствие. Не виждам нищо свързано със загадката.
- Не се ли споменава нещо за хората, преди да се преместят тук от Атлантида? - попита Кари.
- Във всеки случай аз не виждам. - Нина стана и се приближи до друга стена. - Тук продължава същото. Като счетоводна книга е, архив на племето година по година. Колко деца са родени, колко животни са притежавали... Сигурно има данни поне за няколко века. Но няма нищо, свързано с изпитанието! - Тя прокара ядосано пръст по знаците над вратата.
- Хрумна ми нещо - обади се Чейс. - Това нещо е Предизвикателство за Ума, нали така?
- Какво искаш да кажеш? - попита Кари.
- Това очевидно е врата, нали така? - Той пристъпи напред. - А ние дори не помислихме да я отворим.
- Опитай! - кимна му Нина.
Чейс протегна ръка и натисна. Вратата остана напълно неподвижна. Той опита от едната, после и от другата страна. Нищо не се случи. Реши да опита да я повдигне. Отново не се случи нищо.
- Глупости! - възкликна той и се дръпна. - Наистина си помислих, че може да проработи.
- Същото е направил и някой друг - каза Нина и се приближи до него. - Виж! Току що осъзнах, че вратата не е напълно в същия цвят като останалата част от залата. Издялана е от различна скала. И на камъните около нея има знаци - изсечени знаци и лостове. Но не и на самата врата. Тази врата е по-нова: индианците са я сменили! Някой не е искал загадката да бъде разгадана, ето защо просто са разбили истинската врата.
- Нацистите? - учуди се Кари.
- Съвсем в техен стил - отвърна Чейс. - Сигурно са били в състояние да убедят индианците да ги пуснат с нещо повече от фенер вътре.
Кари кимна:
- По всяка вероятност под дулото на оръжие.
- Точно така. Проблемът е, че не разполагаме с никакви лостове. Така че ще се наложи да го направим по трудния начин.
Нина бързо се върна до издълбаните в страничната стена знаци.
- Мисля, че все пак можем. Тези числа... има нещо странно около тях. Погледнете. - Тя прокара пръст по линиите от символи. - Виждате ли? Повечето са подредени в групи от по осем. Не по девет или по десет. Осем тук, и тук, ето и тук...
- Искаш да кажеш, че може да са работили на базата на осмицата? - попита Кари.
- Възможно е. Няма да са единствената древна цивилизация, която го е правила.
- Какво си открила? Какво искаш да кажеш? - попита Чейс.
- Струва ми се. че проектираме собствените си предубеждения върху хората, построили този храм - каза Нина с блеснали от въодушевление очи. - Изхождаме от презумпцията, че са използвали десетичната система като нас. - Тя улови въпросителния поглед на Чейс. - Нашата цифрова система е основана на кратните на десет. Десетици, стотици, хиляди...
- Защото имаме десет пръста, нали така. Взел съм си изпита по математика...
- Това е широко разпространена система - продължи Нина. - Използвали са я древните гърци, римляните, египтяните... Разпространена е, защото е буквално пред очите ни. - Тя вдигна пръстите си да покаже. - Но не е единствената. Шумерите са използвали за основа числото шейсет.
- Шейсет? - извика Чейс. - Кой би използвал такова нещо, по дяволите?
Кари се усмихна.
- Ти. Всеки път, когато погледнеш часовника си. Основата на цялата ни хронометрична система.