- Какъв беше този шум? Чух нещо!
Чейс също го беше чул - нисък боботещ звук, който се засилваше с всяка секунда.
- По дяволите, звучи като хеликоп...
Целият храм се разтресе от експлозията, която проби дупка в покрива.
16.
- Лягай! - изкрещя Чейс и се хвърли върху Нина, когато върху тях заваляха камъни. Големи каменни блокове се срутиха върху пода на храма под зейналата дупка, разбивайки се оглушително на парчета.
Отгоре нахлу силен вятър и завихри облаци прах. Чейс се дръпна от Нина и присви очи към обагреното в цветовете на залеза небе, което бързо бе затулено от нещо.
Нещо голямо.
Грохотът от двигателите на хеликоптер и тътенът на картечницата бяха толкова оглушителни, че той почти ги усети с тялото си. Руският Ми-26 , най-големият хеликоптер в света, създаден за пренасяне на огромни товари на големи разстояния.
На големи товари - или на многочислени войски.
Вертолетът кръжеше точно над дупката. Вратите на корпуса му бяха отворени и всеки момент от тях щяха да се спуснат въжета, по които мъжете да влязат в храма...
- Хайде! - извика той, но гласът му бе почти веднага заглушен от грохота на хищната машина. Чейс помогна на жените да се изправят. - Бързо към тунела! Бързо!
- Какво става, по дяволите? - попита Нина.
- Братството! Влизайте в тунела! Тичайте! - Той хвана ръката на слисаната Нина и я повлече след себе си, а Кари подтичваше успоредно.
От хеликоптера увиснаха шест черни опашки. Те се вееха надолу свободно, преди да се опънат и облечените в черно бойно снаряжение и бронирани жилетки мъже да се спуснат изкусно, с привързани към гърдите фенери. Чейс имаше достатъчно опит, за да схване, че това са професионалисти, бивши военни.
Всеки от тях бе въоръжен с картечен пистолет “Хеклер и Кох”, а вероятно и с друго оръжие.
Чейс, Нина и Кари стигнаха до прохода, осветявайки пътя си напред. Шумът от хеликоптера продължаваше да се чува, дори след като преодоляха извивките и завоите и минаха през вратата в залата, където се намираше Предизвикателството на Ума.
- Но как са ни открили? - не можеше да се начуди Кари.
- Не знам - отвърна Чейс, докато влизаха в следващия тунел. - Може би са внедрили в кораба човек, който да следи.
Нина едва дишаше, не свикнала с такава скорост.
- Какво искат?
- Същото, което и ние - обади се Кари. - Само че за разлика от нас те искат да го унищожат, за да бъдат сигурни, че никой няма да използва информацията и да намери Атлантида.
- А също да я унищожи - добави Чейс.
- О, боже! - ахна Нина. - Ами Джонатан, ами Хюго?
- Да се надяваме, че са тръгнали направо към храма и са заобиколили селището - произнесе Чейс мрачно.
Стигнаха до последния проход преди подвижния мост над езерото. Зад тях се чуха тичащи стъпки.
- Бягайте към изхода - нареди им Чейс и подаде на Кари фенера, докато тичаха по моста, увиснал под тежестта им. - И ме чакайте.
- Какво се каниш да правиш? - не се сдържа Нина.
- Опитвам се да им попреча да ни хванат. Продължавайте! - Той спря в края на моста и им направи място да минат. След това хвана най-далечната дъска и я повдигна от перваза, преди да я блъсне встрани с все сила. Мостът се изкриви, като пукаше и стенеше.
Като сумтеше. Чейс я блъсна в езерото. Дървото се опита да се извие в първоначалната си форма, когато го пусна, притискайки моста срещу отвесната стена. Той го ритна, потапяйки края му във водата със силен плясък. Останалият кайман подаде глава на повърхността с внезапен интерес.
- Добре, давайте! - извика той, докато тичаше към изхода. Кари хукна, а Нина се поколеба, изчаквайки Чейс да ги настигне.
- От тежестта им краят на моста ще потъне във водата - каза Чейс, докато тичаха надолу през прохода. - Тогава ще разберем дали този крокодил е още гладен.
- Само дето беше кайман - уточни Нина.
- Каквото и да е! Добре, ето ги пилоните. Кари, ти си първа, после Нина.
Дори без поощрението на падащия таван те продължаваха да внимават за пътя между заострените пилони. Шиповете се закачаха в дрехите им. Най-после минаха оттатък и влязоха в залата, в която се намираше Предизвикателството на Силата. Чейс пое отново водачеството.
- Така - каза той, без да спира да тича. - следващото, което ще направим, след като излезем, е вие двете бързо да изтичате в джунглата. Отдалечете се колкото е възможно от храма, скрийте се и останете там.
- Ами ти? - попита Нина. - Ами останалите?
- Ще ги намеря. Надявам се индианците да са се вбесили, че Куобрас е разрушил храма и да са хукнали след хеликоптера. Ако сме късметлии, едва ли е останал някой пазач.