- А ако не сме? - попита Кари.
- Предполагам, че сме прецакани! - Те завиха зад последния ъгъл и пред тях се разкри квадрат бледа дневна светлина. - Готови ли сте?
- Не - изсумтя Нина.
- Можеш да го направиш, Нина. Кари, грижи се за нея. Ще ви настигна веднага щом мога.
- Ще се грижа - обеща Кари. Бяха вече почти до входа.
- Добре, готови... тичайте!
Те хукнаха...
И спряха. Нямаше къде да бягат.
Чакаха ги повече от десетина облечени в черно мъже с насочени оръжия, заобиколили в полукръг входа на храма. Пред колибите лежаха телата на четирима индианци; от останалите от племето нямаше и следа. Кастил, ди Салво и Филби бяха все още пленници и стояха на колене в една линия пред...
- Здрасти, Еди - каза Джейсън Старкман.
Изглеждаше по съвършено различен начин от момента, в който Нина се бе запознала с него в Ню Йорк. Костюмът го нямаше, заменен от военна униформа - бронирани доспехи, снаряжение, поддържащо амунициите и канията на ножа. Черна превръзка скриваше дясното му око. Противният спомен как пръстите ѝ се забиват в нещо влажно я накара да потръпне.
- Здрасти, друже! - отвърна Чейс със заплашителна усмивка и вдигна ръце. - Решил си да приличаш на пират, а?
Старкман го изгледа студено.
- Виждам, че чувството ти за хумор е все така гадно.
- А дали не виждаш само наполовина?
Лицето на Старкман се стегна за момент, преди да насочи вниманието си към Нина.
- Д-р Уайлд! Толкова се радвам да ви видя отново.
Чейс и Кари застанаха от двете ѝ страни.
- Оставете я - озъби му се Кари.
Старкман вдигна вежди:
- Кари Фрост. Никога не съм мислил, че ще ви срещна лично. Хаджар трябваше да приеме офертата на Джовани, тогава никой от нас нямаше да има неприятности. - Той направи знак с оръжието и хората му се приближиха. Над главите им кръжеше хеликоптерът - следван от още един, и вихърът, създаден от огромните въздушни машини огъваше дърветата, сякаш връхлетени от ураган.
- Какво стана с индианците? - поиска да знае Нина.
- Повечето избягаха - отвърна Старкман. Той погледна към труповете. - По-умните. Някои от тях всъщност си мислеха, че могат да ни хванат.
Хората на Старкман се заеха да претърсват Чейс, Кари и Нина.
- Какво смятате да правите с нас, Старкман? - попита Кари и очите ѝ се присвиха. - Да ни убиете?
- Аха. - Небрежният начин, по който го каза, накара кръвта на Нина да замръзне. - Но първо искам да разбера какво има в храма. - Той се отдалечи, докато разкопчаваше радиостанцията от колана си и Нина можа да види апаратурата, прикачена на гърба му. Напомняше на кука, както си бе помислила, но стърчеше от нещо, което изглеждаше като пушка с дебела цев. Повечето от хората му бяха екипирани по същия начин. - Водачът на орлите до екипа за влизане, обадете се.
- Какви са тези "водачи и орли"? - подигра му се Чейс.
Старкман щракна с пръсти. Един от подчинените му, планина от мускули и почти с глава по-висок от Чейс, замахна и заби юмрук в основата на врата на англичанина. Чейс рухна на колене.
- Еди! - възкликна Нина.
Старкман изглеждаше изненадан.
- Еди, преминал си на първо име с клиенти? А може би... тя е нещо повече? Трябва да внимаваш, приятелче, знаеш какво се случи.
- Затваряй си гнусната уста - сопна се Чейс. Старкман подсмъркна и тъкмо се канеше да каже нещо, когато радиостанцията му пропука.
- Екипът за влизане до Водача на орлите - произнесе мъжът от другия край. - В храма сме, локализирахме откраднатия артефакт. Намира се в по-малка зала зад статуята. Джейсън, мястото е невероятно!
- Сигурен съм - отвърна презрително Старкман. - Какво друго открихте, Гюнтер?
- Няма да повярваш, но тук има карта, истинска карта! Издълбана върху огромен лист орейхалк на една от стените. Показва местоположението на Атлантида!
Старкман омекна.
- Доколко може да се твърди, че е истинска?
- Континентите са с малко изопачена форма, но са разпознаваеми. Има и друго, Джейсън. Картата... показва отличителните белези на места, свързани с Атлантида. Можем да ги използваме, за да разберем точното местоположение! - Гласът на мъжа прозвуча още по-въодушевено: - Северното устие на Амазонка е маркирано на географска ширина седем юг, точно както се казва в артефакта, откраднат от Юри, а нос Добра надежда е на... има шест точки и едно обърнато “V”. Знаем от нашите архиви, че този символ за пръв път се появява след осем отделни единици, така че това трябва да означава девет. Девет плюс шест се равнява на географска ширина петнадесет.