— Защо араби? Кой ти каза, че са араби?
— Не са шведи, нито негри… Не приличаха на сърби… пиеха кафе на онази маса, когато влязох в хотела.
— Как ги забеляза? Всякакви хора пият кафе по хотелите.
— Огледах фоайето. Търсех бутика.
— Портиерът не ти ли го показа?
— Не съм говорил с него. Шофьорът на таксито ми каза, че е във фоайето.
Капитанът се втренчи в него.
— Нямаш ли кола?
— Не, но ще купя.
— От Америка ли идваш?
— Излетях от летище „Кенеди“ с ТУА. Шести час съм в Белград.
— Багажът ти къде е? Козела му показа ключ.
— В каса.
— Капитане, досаждате на моя гост. Полицаят не й обърна внимание. Козела почувства, че трябва да говори.
— Търся жена си. Мислех, че е в Белград. Оказа се, че не е.
Барич седна и се взря в очите му.
— Къде е?
— Тирана.
— Не е в Тирана. Границата е затворена.
— Тирана. Била е тук… Регистрирана е в „Сава хотел“. Минала е през Черна гора и оттам по море в Албания.
— По служба?
— Отвлечена…
Капитанът подсвирна изненадан.
— Отвлечена? Как се казва? Козела направи умишлена пауза.
— Габриел Милетич. Изчезна в Чикаго… Араби. — Като тия, дето ги направихте на бифтек тартар?
— Араби от Ирак. При други обстоятелства бих участвал… Аз съм полковник от Американските специални части. Бивш.
В очите на полицая се мярна респект и въпреки че се опита да го скрие, уважението остана в погледа му.
— Тюлен?
— Делта форс — Козела бръкна отново в сакото си и му подаде военната си самоличност, доставена от Хакел, но изработена в печатарските ателиета на ЦРУ.
Цеца Величкович следеше внимателно, но мълчаливо разпита. Полицаят върна документите и предложи цигара. Козела отказа, но извади своя „Ротмънс“.
— Подозирате ли ме, капитан?
— Не, полковник. Ако бяхте участник, нямаше да ви заваря на местопрестъплението. Воювахте ли срещу Югославия?
Козела се усмихна.
— Работех с Аркан в Словения, Хърватско, Босна… После се оттеглих. Раните ми не позволиха да продължа.
— Аркан?
Козела мигновено стана зъл и заплашителен.
— Бяхме близки като братя. Не ме интересува мнението на вашето правителство. Ред беше на капитана да се усмихне.
— Правителството на Милошевич се страхуваше от него, но сега други се мъчат да опазят целостта на федерацията. Аркан беше патриот и аз го уважавах, полковник.
— Благодаря, капитане — каза Цеца.
— Радвам се да го чуя — кимна Козела. Полицаят сведе очи, мълча трийсетина секунди, после се изправи пъргаво.
— Извинете за безпокойството, госпожо Светлана. Бях длъжен да разпитам полковника.
— Разбирам ви, капитане.
— Къде ще вечеряте? — попита Козела. — Оставам в хотела. Ако възникнат нови въпроси, бъдете мой гост. Ще бъда в ресторанта.
— Благодаря, полковник — полицаят се замисли. — Нещо против да доведа шефа си? Имаме наши хора в Тирана. Ще ви бъдат от полза.
— Доведете когото искате. Ще вечерям в компанията на госпожа Величкович и един от офицерите на покойния й съпруг.
Капитанът благодари втори път и следван от сержантите, излезе от бутика и напусна хотела.
След кратко мълчание Цеца попита остро:
— Какво те Кара да мислиш, че ще вечерям с теб, Козел?
— Нуждата, госпожо. Сега аз съм един от тигрите на Аркан. Надявам се един ден… много скоро да ти поднеса на тепсия главата на оня скот Мирко Милошевич.
„Християните се гордеят с десетте божи заповеди на копелето от Назарет, които никога не спазват — започваше инструкцията. — Не кради! — казват свинеядците, а държат откраднатия от нас капитал в могъщите си банки, пият и петрола, и кръвта ни, кичат се с нашите диаманти, отмъкват златото от следовниците на Мохамед Пророка, превръщат го в оръжие и го продават на нас, истинските му собственици, отново срещу скъпоценности, злато, петрол и кръв — кръвта на правоверните. Не лъжи! — проповядва западът, а ни омайва с лъжливия си свят, наричащ инквизицията си ту християнство, ту кръстоносни походи под една или друга форма от древността до окупациите днес, ту лелеяната американска мечта, измислена от юдеите, за да държат в подчинение индианци, негри и нещастните бедни емигранти от цял свят, повярвали на блесналите в неон и пластмаса измами, наречени алкохол, кино на женската плът и изгодата на шпионажа, телевизия, компютри, интернет. Не убивай! — проповядва фалшивото им «Свето писание», а избиват правоверните в Палестина, Индонезия, Филипините, Малайзия, Либия, Алжир, Судан, Еритрея, Иран и Ирак, Пакистан, Афганистан, Кипър, Босна, Косово и Македония. Не пожелавай жената на ближния си, проповядват те, а иронизират с презрение поведението на нашите майки, жени и дъщери, но свенливо и фарисейски премълчават другата част на проповедта — Жени, не пожелавайте мъжете на ближните си! Защо?“