Пиеха кафе абсолютно сами и въпреки това нащрек, с някакво особено напрежение, което всеки един от тях създаваше у другия.
— Не бях ползвал снайпер три години, колега. Оказа се като плуването… не се забравя.
Козела погледна „Утрински вестник“. Наистина догадки най-различни, но добронамерени в общия тон. Македонците не страдаха кой знае колко за някакъв пършив арабин от Ал Кайда. По-важните информации обаче, бяха от Афганистан. Друз видя интереса му.
— Знаеш ли какво значи „ДАУБА“, Козел?
— Не.
— Първичен ислям. Средновековие. По времето на Мохамед не е имало радио, телевизия, интернет. Жените са били стока, коранът — единственият източник на вяра и морал, конят и сабята — единственият път към богатството и честта. Неверниците създават различен свят, непонятен на „ДАУБА“, а това е разврат и подлежи на огън и изтребление. Ислямът е религия на комплексите, а Осама е най-големият комплексар на изтока, по-голям от саудитските принцове, макар че именно те финансират терора в християнския свят.
— Не, Друз. Арабите с единични изключения държат много на Американския интерес. Ще одерат Осама, ако им падне.
— Привидно — Друз изглежда вярваше в теорията си и Козела се заслуша. — Няма по-гнил режим от саудитския, но петролът ги направи милиардери с американската технология. Да ползваш блага е едно, съвсем друго е да обичаш този, който ги осигурява. Американците бомбардираха Белград. Непростим вандализъм, но Риад ги мрази повече от нас, сърбите, въпреки взаимните клетви в любов. Един ден петролът ще свърши. Тогава какво ще се случи със Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Кувейт, Либия и емирствата?
— Отново ще ги изяде пустинята — това беше полувъпрос, полуконстатация. Не беше мислил за такава възможност, но и да съществуваше тя, беше в необозримо бъдеще. — Не и в нашия живот, Друз.
— Напротив. Ако е рекъл Господ да умрем от естествена смърт, ще видим с очите си края на тази петролна Шехеразада. И двете страни го знаят, но предпочитат мълчанието.
— Светът ще се превърне в пустиня, Друз, ако предсказанието ти се сбъдне. Ледникова епоха. Свършат ли енергоизточниците, свършва всичко.
— Америка има повече петрол от изтока. Само Тексас им стига за триста години напред, но техните кладенци са капсулирани. Защо?
Козела се замисли, макар че личните му проблеми го интересуваха повече от глобалните.
— Имаш ли отговор, Друз?
— Америка е висш егоист. Ако не беше Косово, никой от нас нямаше да си мръдне пръста, камо ли да отмъщава за нюйоркските Близнаци. Но Косово съществува и в този момент интересите ни съвпадат.
Козела добре знаеше къде са текущите проблеми на Белград и все още не схващаше смисъла на тази лекция.
— Какво следва, Друз? вие загубихте Косово.
— Не още. Затова Арбен Джафари ни трябва жив. Пъзелът като че ли изглеждаше нареден.
— Искаш да кажеш, че не той е следващата цел?
— Да — Друз беше сериозен, но вече не толкова напрегнат. — Иначе щеше да питаш кой е Джафари.
— Сега питам.
Генералът извади няколко снимки от чантата си, но ги остави на масата обърнати обратно.
— Македонски албанец, демократ на пръв поглед. Всъщност, близък на Хашим Тачи, а чрез него и на Зеления принц. Официално водач на партия в парламента. Неофициално — водач-вожд на АНО и АНА и пряк шеф на Али Ахмети, Имер Имери и останалата ислямска шайка. Ако падне в петък пред джамията, Косово и шиптърска Македония отново ще пламнат. Не сега, рано е. Ще му дойде времето. Жертвата ще бъде Абу Джихат. След това изчезваме — Друз му подаде снимките.
— В каква посока?
— Тетово.
Козела наведе глава и дълго се взира във върховете на обувките си.
— Войната свърши, Друз. Скоро Осама ще бъде труп.
— Ще потъне, Козел. Временно. Ще изгинат талибаните, защото и без това нямат какво да губят. Милиардерите трудно умират от насилствена смърт.
— Саудитска Арабия?
— Защо не Ирак или някъде другаде… Например, София. Сериозно ли мислиш, че вашият самозабравил се фес Доган ще го изтъргува с Американците.
Козела поклати глава.
— Не — после млъкна за дълго. — Кой е Абу Джихат?
— В превод името означава „син на свещената война“. Избил е хиляди в Алжир и Египет, близък на Осама. Ще бъде редом с Джафари. Пръснеш ли кървавата му глава, онова албанско лайно ще се замисли. Кълна ти се в Светата дева, Козел, мразя го и в червата си, но все още ни трябва жив.
В петък по обяд Козела застреля египтянина от Ал Кайда Абу Джихат.
Валеше като в потопа, светкавици раздираха небето като чаршаф, затова се наложи да го убие под навеса на святата за мюсюлманите джамия „Скендер бей“.