Шеста глава
В Тетово го чакаха някои от основните „играчи“ от пиесата наречена „Кървавият път на коприната“. Ситуацията и в Македония, и в съседно Косово се беше променила внезапно. АНА беше убила трима полицаи край едно от тетовските села и отмъкнала стотина селяни заложници направо от полето. По същото време косоварите провеждаха парламентарни избори при почти пълен бойкот на сърбите. Целият район беше настръхнал, омразата наближаваше точката на кипенето и една искра беше достатъчна, за да избухне отново войната. Козела обаче знаеше от собствения си дългогодишен опит, че „риба се лови най-лесно в мътна вода“.
Градът беше на десетина километра от границата в подножието на Шар планина и заобиколен от три казарми на македонците и два на умиротворителите от KFOR, сред които имаше сто и петдесет българи.
Картината в Афганистан се менеше бързо и за набитото око на Козела не беше проблем да установи, че колкото повече градове превземаха съюзниците на Америка, толкова повече истерия се чувстваше сред албанците.
Вестниците приписаха двете убийства в Скопие на някой си Перо Пора, македонец, бивш участник във френския чуждестранен легион, за чиято глава АНА вече беше обявила награда от петдесет хиляди долара. За Козела това беше добре дошло. Шиптърите смятаха за свои съюзници Американците и НАТО, с тяхна помощ практически бяха превзели Косово, а македонците имаха свои грижи и въобще не обръщаха внимание на чужденците — християни.
Козела чакаше казаците на Севгун. Те се бавеха и започнаха да изнервят „тигъра“ Барич и ченгетата от УТБА Младич и Друз. „Ебал съм им майката. Ще чакат“, мислеше той, наблюдавайки укорителните погледи на сътрудниците си.
— Кога тръгваш на лов, Козел? — все пак посмя да попита Младич.
— Аз? А вие какъв ще го дървите? Ще ми крепите ташаците?
Друз побърза да се намеси.
— Имаш ли срок? Кога чакаш казаците?
— Да сме наясно, пичове — каза Козела. — Нито ще ме юркате, нито ще ме разпитвате. Искате Абу Хафс, ще го имате, когато аз реша. Ако много бързате, моля! Знаете къде да го намерите.
В бара звучеше песента на Синатра „Му мау“.
— Заслушайте се, пичове — продължи той, — „I сПо111 ту \л/ау“… свещена програма. Жив съм, защото я спазвам.
Наближаваше време за обяд, беше гладен, заведението започваше да се пълни. Войната си беше война, но пиячите си искаха своето, та били те македонци или шиптъри. Но влезе и полицията — нисък шкембелия лейтенант и двама сержанти.
Започна проверка на документите, формална за чужденци и македонци и щателна и излишно груба за албанците. Когато стигнаха до тяхната маса, „тигърът“ извади автоматичния си „Лугер“ и се облегна предизвикателно на стола.
— По бизнес сме в Тетово, господин лейтенант… Нека не се лъжем, въоръжени сме!
Лейтенантът с извънредни усилия преглътна шока и втренчен в картечния пистолет, попита:
— Сърби?
— Господинът е Американец — посочи Козела. — Кланяме се на един Господ, лейтенант. Вие се оправяйте с рязаните, ние проблеми няма да създаваме.
Лейтенантът мислеше напрегнато, по челото му шурна пот, ръцете му нервно се гърчеха, кръстосани на корема.
— На паркинга има синко „БМВ“. На Американеца ли е?
Козела кимна.
— Да. Аз съм сърбин, гражданин на Щатите. Дразни ли ви колата, лейтенант?
— В Скопие, а преди това в Охрид, е било забелязано синко „БМВ“ с Американска регистрация. Номерата съвпадат.
Козела се усмихна приветливо, но вътрешно призна достойнствата на местната полиция. Беше война, трябваше да бъдат нащрек и те бяха.
— Прав сте, лейтенант. Влязох от Флорина в Македония. Разгледах Охрид, бях в Скопие, чакам да минат изборите в Косово… После Прищина, Букурещ, София… Преди да се върна в Америка.
— В Скопие някакъв снайперист уби двама египтяни от Ал Кайда. Медиите го писаха на наша сметка. Случайно да знаете кой извърши това богуудобно дело?
Козела се разсмя искрено и увлече сърбите във веселието си. После рязко смени гримасата си.
— Аз.
Настъпи онемяване — и от съучастниците му, и от пазителите на реда. Най-малко очакваха подобно признание.
— Гаврите ли се с мен, Американецо? — мрачно попита лейтенантът.
— Седни. Бъди мой гост. Имам лична причина да преследвам хората на Бин Ладен. Ти нямаш нито едно основание да ми пречиш. С моя помощ ще разчистиш Македония от Ал Кайда.
Лейтенантът се тръшна на стола, обърса челото си и се взря в него.
— Аз съм човек на закона, господа!
— Ебал съм ти закона, ченге. Законът нито ти пази децата, нито гарантира, че няма да те настигне талибанска „фатва“.