— Ти! А аз?
— От втората световна война до ден днешен руснаци и Американци си сътрудничат.
— Басня, Султан — Козела се включи в движението. — Корея, Виетнам, Куба… Току що избихме петима гости на Македония.
Севгун го потупа по рамото. Жест и покровителствен, и противен.
— Косово иска автономия. Какъв е следващият ход?
— Независимост на половин Македония? Това ли е сценарият?
— Разбира се, Козел. Албанците искат Косово, Тетово, Гостивар, Куманово и селата от Охридското езеро до сръбската граница. Избихме инструктори на Ал Кайда. Кой, по дяволите, ще рони сълзи над мършите им? Прав е, помисли Козела, но на глас каза:
— Чеченците са поръчка на КГБ, Севгун, но УТБА иска трупа на Абу Хафс. Египтянин близък на Осама.
— Срещу Габриела? Козела кимна.
— Имам нужда от тяхната помощ в Албания.
Мълчаливо обиколиха града, видяха раздвижването на полицията и на медицинската служба за „Бърза помощ“.
— Къде е арабинът? Как изглежда? Аз изпълних заповедта ти, Козел… или молбата. Както искаш, така го наречи. Имам сто души под ръка. Ще перфорират Абу Хафс, до като ние си пием водката в хотела. Истинската работа ни чака в Арачиново, генерале — Севгун набра номер на мобилния си телефон, каза: — Атаман, чуй инструкциите. Това е заповед, момче. Пръснеш ли гъза на арабина, тръгвай на юг. Утре на разсъмване ще минем през Арачиново като марокански скакалци.
После подаде слушалката на Козела.
Минаха през три полицейски кордона, но едва във фоайето на хотел „Шар“ Козела застана очи в очи с дебелия потен лейтенант. Офицерът преглътна изненадата си, но събра сили да му се усмихне.
Козела му подаде ръка.
— Перо Пора, нали? — тихо попита той.
— Не знам, бога ми — лейтенантът се прекръсти. — Честна дума, господине. Някой добър човек чисти земята ни от кърлежи.
Седма глава
— Готов ли си, Джон? — попита султанът на Краснодар. — Започна да вали. Сняг.
Козела се разсъни и свали краката си от леглото. Беше заспал облечен и въпреки парното се беше вцепенил от студ.
— Къде си?
— Във фоайето.
— Идвам.
Вдяна се в обувките, завърза връзките, хвърли две шепи вода на очите си и излезе.
Пътуваха мълчаливо. Връщаха се обратно към Скопие, в чиито околности беше прословутата албанска наркоцентрала. Севгун му дължеше обяснения, но мълчеше.
Какво очаква този педал… Да го моля!
Козела беше ликвидирал любовника му преди повече от три години и беше време раната да зарасне. Казакът се беше опитал да го убие, неуспешно. Бившето ченге не беше лесна плячка, а и развратници като мъртвия Светец — колкото искаш. Не беше проблем един от най-богатите мафиоти на Русия да достави стотици гейове сред карстовите извори на двореца си в Краснодар.
— Преглътна ли Сбинтул, Фомич?
Севгун мълча дълго, преди да отговори.
— Не съм хомосексуалист, генерале. Поне не пасивен. Развратен, перверзен — може би, но пичка — не.
— Знам — кимна Козела. — виждал съм и други като теб. Тогава защо се държиш като обидена ученичка.
Севгун включи радиокасетофона и дълго търси подходяща музика.
— Знаеш ли какво е пластичен взрив?
— Семтек?
Руският казак се усмихна.
— Глупав въпрос, нали? Забрави за Абу Хафс, царство му небесно. Колко цели имаш в Арачиново?
Бе ред на Козела да изрови името от паметта си. Имаше го написано, но трябваше да рови в багажника.
— Брат му е убиецът на египетския президент.
— Исламболи?
— Да. Хауки Исламболи. Чувал ли си това име? Севгун поклати глава.
— Арачиново е село, генерале. Нарколаборатория. Ще го ударим от север на юг. Наркофабриките във въздуха — това е грижа на моите хора. Ако Исламболи попадне на фокус — преразход. Но не разчитай на късмет. Там работят предимно роби и мулета.
— Ще видим — неопределено каза Козела. — Алкалай ми даде снимка. Нареди на казаците да скупчат мършите на мегдана.
Арачиново пламна като факла. казаците подпалиха двайсет и осем къщи, изгориха близо два тона хероин, избиха трийсет и трима въоръжени мъже, без сами те да дадат жертви, и подкараха бронираните си джипове към Гърция.
Исламболи не беше сред труповете, изхвърлени на площада на селото. Козела и Севгун не бяха стреляли нито веднъж, макар че това клане щеше да им бъде приписано, ако KFOR не беше си присвоила акцията. Световната преса, а и местната, обяви имената на мъртвите наркотрафиканти, загинали при рутинна проверка на командосите-миротворци.
Цинично, но удобно и за двамата.
— Вдигам тост за безумно смелите бойци на KFOR — каза Севгун, когато седнаха да обядват в ресторанта на хотел „Сандански“ в Гостивар. — Горещият картоф ни се размина, генерале.