Козела скиташе из града по-скоро да потисне нервите си, отколкото от туристическо любопитство. Македония воюваше срещу албанските си гости, но никой не го признаваше. След скопското унищожително земетресение от 19в3 година Йосиф Броз Тито беше повикал работна сила от Албания. Сринатият град трябваше да се разчисти и възстанови. Тогава Югославия беше обетованата земя на Балканите. Свободите и стандартите й бяха несравними със социалистическите държави от Берлинската стена на изток до Корея. Хървати, сърби, словенци не биха се наели за нищожни заплати да извършат чудовищната работа по възкресението на Скопие. Тогава комунистът Тито поиска от президента-комунист на Албания работна сила. Шиптърите дойдоха със семействата си, размножаваха се като зайци и не мислеха да се връщат в азиатския прокитайски режим на Енвер Ходжа. Трийсет и пет години по късно, нароили поколения, превърнали Косово и северна Македония в албански анклави, проявяваха териториални претенции с оръжие в ръка. Утре, откъснали жива плът от съседите си, щяха да осъществяват грандоманската си мечта за велика Албания… И това под носа на големците от северна Америка и НАТО. Потърпевшите се оплакваха от волята божия и лош късмет.
Какво, по дяволите, е лош късмет? — мислеше Козела, тръгвайки по обратния път към хотела. — Ракът на дебелото черво да се изроди в диария!
Козела погледна часовника си. Всеки момент трябваше да дойде Хакел, но в ресторанта влезе Хашим Тачи — Змията с жена си и трийсетина души охрана. Бяха елегантни, весели, шумни. По нищо не им личеше, че водят война, още по-малко, че над главите им тегне смъртна заплаха. Албанските наркобарони, маскирани като АОК, се изживяваха като съюзници на Съединените щати. Това беше върхът на цинизма и политическото късогледство, но на Козела му отърваше. Беше Американски командир, или полковник, да му ебеш майката, а на това отгоре чакаше друг полковник — от прехваленото ЦРУ.
Тачи и компания заеха дългата, специално заредена маса. Охраната заварди изходите, а в момента, когато тръгнаха към него, Хакел се появи на вратата. Шумът заглъхна. Офицерът от ЦРУ показа документи, мина през пазвантите и се запъти към Козела.
— Хай, Джон — приветливо усмихнат, каза той. Поздравът успокои гардовете.
— Хай — Козела му подаде ръка, изчака го да седне. — Господинът от Рамбуйе е тук.
— Кой?
— Един тарикат — Козела употреби „зтаП диу“. — Интерпол го търси от години за контрабанда на дрога, но „цереу“ го охраняваше като държавен глава в един от парижките дворци.
— Хашим…
Козела го прекъсна.
— Не продължавай… Пие шампанско на банкетната маса.
— Не грешиш ли, Джон? Мюсюлманите не пият.
— Не и той.
— Охраната чия е?
— На римския папа.
— Така си мислех — кимна Хакел. — Поръча ли вечеря?
— Чаках те.
— Тогава да минем в бара.
Козела остави два долара за водката и последва Хакел. Седнаха. Разказа му пълни подробности за похода си в Македония. Не спести нищо — нямаше какво да крие, а и истината, както беше казал някой, беше най-добрата политика.
— Ще говоря с Морис…
— Няма смисъл. Ако го гризат подозрения, най-много да ги прехвърли на твоя сметка. Не забравяй, че е евреин, германецо.
Хакел се усмихна криво.
— Ще видим… — млъкна. — Имаме посещение, Джон. Козела погледна през рамо. Следван от двама гарда, Хашим Тачи вървеше към техния ъгъл на бара.
— Знаете ли кой съм, джентълмени? — попита Косоварът.
— Водачът на АОК, Хашим Тачи — каза Хакел.
— Змията — допълни Козела.
Тачи се усмихна широко с всичките си бели, здрави зъби и седна до тях.
— Позволете да ви почерпя — все в по-добро настроение каза шефът на АОК. — Надявам се, че такова предложение не ви унижава.
— Ни най-малко — и Хакел се усмихна. — По-скоро ме изненадва. Религията ви нали не позволява алкохола?
— Не съм фанатик — Тачи поръча водка за Козела и уиски за Хакел и себе си. — Наздраве! — отпи. — По работа ли сте в Прищина, джентълмени?
— Това разпит ли е? — обади се Козела. — По-скоро любопитство. В Косово рядко идват Американци. Дори и умиротворителният контингент е европейски.
Хакел пое инициативата да поддържа разговора.
— Необходима ли ви е охрана, господин Тачи?
— Сръбските пара групи ме осъдиха на смърт. Трета година спя с револвер под възглавницата. Изборите са факт. Ругова поиска независимост за албанско Косово.
— Вие бяхте кандидат-президент — подхвърли Козела.
Тачи кимна.
— Загубих… Временно. Ругова иска Косово да получи статут на държава, аз — присъединяване към Албания. Тя е нашият „мадърленд“. И в двата случая сърбите нямат работа тук.