— Те не мислят така — каза Козела.
— Никой не ги пита, полковник — Тачи рязко смени настроението си. — „Тигрите“ имат ултиматум да минат границата в срок от сто часа. След това лично аз ще изгоня… Живите. Тогава ще разпусна охраната.
Пиха мълчаливо. Тачи видимо харесваше Хакел, но Козела го държеше нащрек. Беше по-добре да поддържа настроението на албанеца. Всеки опит да му стане симпатичен, щеше да го направи подозрителен.
— Македония? — отново подхвърли Козела.
— Няма такава държава, полковник… Не греша, нали?
— Не — Козела го изгледа в очите твърдо, остро, но без каквото и да било лично отношение. — Полковник Джон Милетич, „Делта форс“. Няма такава държава? ООН не мисли така.
— Сърбин?
— Не — Козела се усмихна за първи път. — Българин, роден в Америка.
Напрежението на Тачи падна мигновено.
— Радвам се да го чуя, господин полковник! Ние обожаваме България, приятелю. Македония, казвате… Няма такова животно. Албания граничи с Гърция при Епир, с България — от Охридското езеро до Куманово и на север с Черна гора. Ние нямаме граница със Сърбия. Това, което наричате „Западни покрайнини“, е ваша земя. Достатъчно е да я поискате на всяка цена.
Козела се разсмя искрено и увлече и събеседниците си.
— Няма да споря, господин Тачи. Ако бяхте дочакали разширяването на Европейския съюз, щяхте да спестите пролятата кръв. Мисля, че това е истинската причина моите сънародници да се въздържат от политически претенции.
— И грешат! — Тачи отново стана сериозен. — От огромно значение е с какви граници ще влезе в съюза една държава. И още нещо, полковник, не е най-важното, но не е и за подценяване. Босна и Албания ще бъдат единствените ислямски държави в Европа.
Козела кимна разбиращо.
— Америка не се интересува от вярата, расата и убежденията на гражданите си. Цивилизованият свят цени и уважава различията… Поне до атентата в Ню Йорк и Вашингтон. И въпреки тази чудовищна безсмислица, никой не преследва последователите на Пророка.
— Велика лъжа, полковник.
Един от охраната влезе в бара, приближи Змията и пошепна нещо в ухото му. Лицето му се опъна, очите светнаха веднага. След като преглътна новината, каза:
— Убийство, господа. „Тигрите“ са ликвидирали трима муджехидини, наши гости… Трябва да тръгвам. Ако останете в Косово, бъдете мои гости.
— До края на седмицата ще бъдем в хотела, господин Тачи — каза Хакел.
Косоварът стана пъргаво.
— Ще се радвам да ви видя, джентълмени. Каня ви на вечеря. Моите хора ще ви доведат в дома ми утре в осем часа. Приемате ли?
— За нас ще бъде чест — каза Хакел. Вождът на армията за освобождение на Косово напусна заведението.
Когато останаха сами, Козела извади мобилния си телефон. Барич и „тигрите“ бяха ликвидирали алжирския лекар Ус ал Хаким и двамата чеченци муджехидини, които прескочиха трапа, когато му се беше наложило да мине границата, оставяйки убийството на Севгун наполовина отмъстено.
Девета глава
В двореца на Тачи завариха двама от най-издирваните наркобарони в света — Сюлейман Селима — Султана и Имер Имери — Луната. Бяха около трийсет и пет годишни доказани убийци, фанатични войни на исляма и в пълно подчинение на Змията. Липсваше Али Ахмети, за да бъдат събрани на едно място най-големите врагове и на Сърбия, и на Аркан — или четиримата от първата десятка на Интерпол в листата „\Л/АМТЕО“.
Около масата седяха и жените им, накичени със злато като коледни елхи, но красиви и изящни. Тези мъже бяха избрали майките на децата си или от модни подиуми, или в луксозни бардаци.
Водачите на албанската и ислямската армия бяха гъвкави като хамелеони Змията и Султана бяха водачи на АОК, но като разпуснаха бойците си и обявиха „сваляне на оръжията“, като гъби след дъжд се появи нова параванна организация — АНО. Със същите бойци, но формално с нов лидер — Али Ахмети. Когато дипломатическият натиск стана неудържим, Армията за национално освобождение престана да съществува. Али Ахмети свали маскировъчната униформа, но вля силите си в новата формация АНОПМБ с лидер Албан Бериша, единственият професионален военен, който не беше замесен в търговията с дрога. Трите въстанали села, Преша, Медведжа и Буяновац, бяха обкръжени и подложени на въздушни бомбардировки. АНОПМБ умря, за да възкръсне заедно с предходните парагрули в АНА (Албанска национална армия) под командването на Имер Имери — Луната. Проста, дори елементарна схема, но напълно ефикасна. Нито Американците, нито съюзниците им в НАТО можеха да предположат каква балканска лукавост, колко нищо незначещи, никого не задължаващи договори се крият зад сговорчивостта на враждуващите страни.