— Бонев вече не е министър. Отмениха ли присъдата му, Хакел?
— По-скоро го забравиха — разсеяно отговори офицерът от ЦРУ. Кой се интересува от бивши величия?
Хакел скочи и хукна из бара. Имаше нещо налудничаво в погледа му, ръцете му трепереха.
— Един милион долара в Копюри по сто тежат точно четирийсет килограма. А това джезве кокали, това ислямско лайно Осама — две хиляди килограма долара! Представяш ли си го?… И той се мотае някъде и вири гъз в прослава на Аллаха.
— Либия? — неопределено каза Козела. В първия момент Хакел не разбра, но после сякаш електричество мина през тялото му.
— Либия? От къде знаеш?
— Анализ, Хакел. До като ти се чудиш как да пренесеш доларите, аз се ровя в Интернет и дебна за някаква следа.
— Либия… това гарантиран анализ ли е?
— Гарантирана е само смъртта ти, глупак такъв, но Осама е в Либия, дълбоко в пустинята… Почти на суданската граница. Трябва да локализираме оазиса, а те са над триста на площ от един милион квадратни километра.
Хакел изглеждаше отчаян.
— 1/1 как се постъпва в такива случаи? — примирено попита Американецът.
Козела се усмихна и направи знак на сервитьорката Пиеха в бар „Арамис“, луксозно малко заведение на булевард „Левски“ — удобно за Хакел, чийто офис беше наблизо, но смъртно опасно за човек с неговата биография.
— Изпратих лъжливи имейли до сто оазиса от името на шейх Хасан, шефът на Хизбула, с едно четиристишие на Омар Хаям за божествеността на Зеления цвят. Довечера чакам първите резултати… Много съмнително, но нали трябва да тръгнем от някъде! Хакел кимаше разсеяно, после и той реши да пие водка.
— Имай предвид — каза Козела, — че разноските по имейла ще бъдат за ваша сметка.
— Добре — овчедушно измърмори Хакел.
Путин? Страшно лице — мислеше Козела, загледан в новините. — Огромна концентрация, волеви черти и очи на усурийски тигър. Мамата им е ебана на руснаците, ако го утвърдят за президент… А те ще го поставят на трона, идиотите му с идиоти! Цар Владимир Владимирович ще царува еднолично до края на живота си, а може и династия да основе. Защо не? На Разпутин малко не му достигна. Но Путин…
— Иване? — обади се Габи.
— Тук съм. Гледам телевизия.
Габи се появи свежа, красива, усмихната.
— Искаш ли да вечеряме навън?
От както Бонев беше сменен и ченгетата трепереха за кариерите си, имаше някакво чувствително разпускане на обръча… Но кой знае… Никой нищо не знаеше за следващия миг и това превръщаше живота в руска рулетка.
— Да — каза той със свито сърце. — Обръсвам се и тръгваме. къде?
— Например „Замъкът Хранков“, много пишат за него.
— Замък да бъде, принцесо — каза Козела с раздразнителни нотки в гласа, стана и се заключи в банята.
Заведението беше пълно с новите лица на деня. От разюзданите пияни и дрогирани бригади на ВИС, СИК и така нататък не беше останал помен, но някои от лидерите на мафията — разбира се в абсолютно различни компании — се чувстваха повече от комфортно тук.
Козела настани Габи и над листа с менюто огледа публиката по-подробно. Позна доста бандити с бели якички, но двама задържаха вниманието му за цялата вечер. В заведението, разбира се в компанията на елитни манекенки, бяха Тодор Батков и… Майкъл Чорни. Това бяха хората, които щяха да платят хонорара за главата на Осама, но един час по късно, срещу двоен, троен… десеторен хонорар, да предупредят саудитеца кой и кога е тръгнал срещу него.
Наградата, която ЦРУ обяви за Зеления принц, подлуди всички ловци на глави по света. късмета си готвеха да опитат голяма част от бандитите с опит и връзки въпреки двойната опасност — да попаднат под ударите на безмилостните муджехидини и на преследващия ги от години Интерпол. Теренът обаче щеше да бъде най-много зацапан от предоверили се на щастието си аматьори
Аркан, с интуицията на дива котка, беше го предупредил: „Всички ще търсят дивиденти и всички ще те пържат с двойно счетоводство, Козел, но най-алчни и безскрупулни ще бъдат «Братята на Йехова». Не забравяй, че един от главатарите на руско-еврейската мафия — Майкъл Чорни — живее у вас, в България. Съветвам те да го «преспиш», преди да тръгнеш на път.“
— Какво ще вземеш за вечеря? — гласът на Габи го върна в действителността.
— Тази вечер съм на течно меню. Ти си поръчай.
Габи избра някакъв стек, червено вино и отиде до тоалетната. Пред масата му се изправи млад здравеняк с просташко лице и гнили зъби.
— Тук е забранено да се носят пистолети.
— Нямам пистолет — спокойно му отговори Козела.