На площад „Скендер бей“ един срещу друг бяха двата хотела — „Албания“ и „Тирана“. Козела паркира пред единия и с истинския си паспорт се регистрира в другия. Отдавна не беше се казвал Иван Милетиев, както отдавна не изглеждаше така, както майка му го беше родила.
Хотел „Албания“ беше сграда, която би оправдала романтичния неосталинизъм в Магадан или Мурманск, но на тази географска ширина приличаше по-скоро на затвор. На Козела малко му пукаше къде ще спи, още по-малко като не знаеше колко време ще престои тук и ще стои ли въобще, или ще му се наложи да побегне панически.
Плати петдесет долара, но като влезе в стаята, реши, че не е чак толкова скъпо. Напук на всеобщата мизерия хотелът демонстрираше нахален лукс, разбира се, италиански. Заключи се, изкъпа се с вряла вода и легна да спи. Пътят го съсипа, досадата го умори повече от всичко. Спа два часа. В пет след обяд беше тъмно, валеше сняг, беше Никулден и умираше от глад.
Албанците едва ли се радваха на туризъм дори през лятото, камо ли през декември. Преброи двайсет и трима души персонал, но в ресторанта той беше единственият клиент. Толкова по-добре, най-малко от компания имаше нужда. Баща му се казваше Никола, лека му пръст, и в детството му това беше най-светлият празник в старата лесидренска къща.
Спомените бяха избелели като снимки, но освен тях не притежаваше друго. Щом е Никулден, нека бъде празник.
Колкото заможни бяха албанците в Македония и Косово, толкова бедни бяха в родината си. Изключение правеше единствено „Забраненият град“. Докато скиташе зад оградата на бившата комунистическа цитадела, Козела слушаше новините с раздвоено внимание. Тора Бора беше паднала под ударите на Делта форс, САС и отрядите муджехидини-пущу. Колата се движеше с двайсетина километра в час и беше непрекъснато нападана от глутници подивели кучета. Войната в Афганистан практически беше приключила, Осама Бин Ладен — изчезнал. Нямаше го, беше се изпарил, а това правеше касапницата срещу талибаните му безсмислена, а наградата за главата му — открита.
Козелът спря и натисна клаксона. Трябваше да сгази десетина бойни кучета, за да продължи. Срещу и около бавареца се зъбеха и лаеха бултериери, питбули, стафордшири, ротвайлери, мастифи, булдоци. Ако улиците на София бяха задръстени с помияри, в просешки бедната Тирана и обявения за „забранен град“ южен квартал на комунистическата олигархия скитаха подивели най-скъпите кучешки породи, известни със събирателното понятие — гладиатори. Собствениците на къщите, бившите лакеи на Енвер Ходжа се бяха пръснали по света, слугите им — по селата, охраната — по наркобандите, но домашните любимци, оставени без контрол и освирепели от глад, се бяха върнали към инстинктите на свирепата си природа.
Клаксонът не разпръсна глутницата. Козела включи на първа и потегли рязко. Дълго чуваше задавен от ярост лай, но не се обърна. Не погледна и в огледалото за обратно виждане. Беше свикнал да не се интересува от агонията на жертвите си, истинската наслада за родения убиец, та за някакви подивели псета ли трябваше да се тревожи. Козела не беше роден убиец, макар че беше тук именно да сее смърт. Беше се превърнал в килър против волята си, принуден от обстоятелствата и въпреки че щеше да продължи по пътя си, това не му създаваше тръпка на удоволствие… Напротив, досада. Осама Бин Ладен беше жив. Наградата за главата му валидна, а зад кървавото бинго се криеха петдесет милиона долара и амнистия по цял свят без шибаната му родина. Зеленият принц си заслужаваше едно последно свръхусилие, но трябваше да се разчисти пътят към него. Походът започваше от Тирана.
Боян Мирчев беше личен въпрос, но от командирите на Ал Кайда — Джанат Гул и Хауки Исламболи — зависеше дали ще се добере до Осама.
На седми декември превзеха пещерния лабиринт Тора Бора, Кандахар се предаде, но Зеленият принц кур на вилица! Дематериализира ли се това зловещо копеле? Имаше вариант Ал Кайда да го свитне, кремира и превърне в новия Мохамед. Не беше за подценяване такава възможност. Ако беше жив, се беше изнизал от Афганистан под носа на спец частите на ЦРУ… Горко на Америка! Наближаваше Коледа, Нова година, еврейските празници и светът отново щеше да трепери, сграбчен от костеливата ръка на терора.
Наградата за главата му щеше да скочи двойно, не заловените лидери, приближени на Осама, да заиграят главните роли в битката ислям срещу християнство. По движенията на Исламболи и Гул можеше да се съди къде се крие Бен Ладен. Ако вождът беше жив, генералите му ставаха безценни.
Единственият път за бягство на Зеления принц беше пакистанската граница. Летището на Кандахар беше превзето от Американците. От север, запад и юг бяха частите на Алианса. Пакистан и от там или Саудитска Арабия по море през Карачи, или по въздух Филипините, Индонезия или Малайзия…