— А револвер?
— Нито револвер. Младокът вдигна рамене.
— Ще видим. Наредено ми е да ви проверя. Елате.
Козела нямаше никаква нужда от скандали, намеса на полицията и така нататък. Затова се изправи неохотно.
— Вие какъв сте? — попита колкото да чуе гласа си.
— Служител. Заповядайте в онази стая.
Младежът наистина го провери за оръжие, макар че влагаше излишно старание.
— Добре — каза той накрая. — Това беше всичко.
Козела се върна на масата. Габи я нямаше още. След десет минути се убеди, че е отвлечена.
Отвлечена? Защо, по дяволите? Откуп? Тогава този, който е предприел отвличането, знае къде и как да ме намери. Шибана работа!
Козела плати и излезе. Обиколи бавно охранявания хотел, не откри нищо, за което може да се захване. Никаква следа. Най-добре беше да се прибере и да чака обаждане от похитителя.
Не се наложи да чака дълго.
Войната в Чечня се затягаше. Превръщаше се в партизанска и ако жестоките кавказки студове не отложеха бойните действия поне до пролетта, тепърва щеше да се лее кръв. Кошмар за Путин. Над главата му висеше Съюзът на войнишките майки с техните непрекъснати петиции, шествия и разлайване на западните миротворци. Нямаха ли сериозна работа? Тия празноглавци освещаваха рай за емир Хатаб! След Чечня щеше да пламне Ингушетия, Дагестан, Северна Осетия… И свещените войни на исляма да изхвърлят от Кавказ вековните си поробители. Това беше времето на принц Осама, затова ръсеше милионите си като благодатен дъжд.
Само че войната трябваше да се води в Москва, а не в планините.
Хатаб го каза без грам свян пред С1М1М и предизвика яростни атаки по въздух и земя.
— Смъртната присъда е отменена, момчета — започна Козела пред подбрани от него убийци. — Навремето моята работа щеше да бъде смъртоносна, сега не е. Навремето не бях в състояние да плащам, сега мога. Интересувате ли се?
— Какво освен пари има на този шибан свят? — изсмя се Поли. — Ако се сещаш, кажи, пич!
Козела се стегна вътрешно, но се постара да не му проличи.
— Добре, крадец скапан! Пари и на мен ми трябват, но спечелени, не гепени! Върни стъфа на колумбийците и влизаш в играта. Дотогава обаче си ебавай майката. Операцията има нужда от килъри, не от крадци. Ясен ли съм?
Поли почервеня до апоплексия. Стана, мълча треперещ близо минута, после като че ли реши да преглътне обидата, обърна се и излезе.
Козела го изчака да затръшне ядно вратата и попита сухо:
— Ако някой ще последва Поли, сега е моментът! Никой от наемниците не призна, че е крадец. Останаха по местата си.
— Добре — Козела се изправи рязко, запали цигара и напускайки, каза: — Това е всичко. Ще ви дам иширет, когато обявят танците.
###
Още на другия ден събитията се стовариха върху него като лавина. Под натиска на Иван Костов държавата обяви Майкъл Чорни за „персона нон грата“ и го изхвърли зад границата. А той — освен собственик на „Мобилтел“ и футболен Клуб „Левски“ — беше и евреин, гражданин на Израел, и лично заинтересован от спирането на интифадата. Леви или десни, демократи, социалисти или религиозни фанатици, евреите бяха единодушни само по един пункт от съвременната си политика — има ли независима палестинска държава, няма да има нито един мирен ден за Израел и че така нареченият президент на призрачната Палестина Ясер Арафат е ислямски фанатик и терорист, свързан и с Ал Кайда на изток, и с АОК на запад.
Сега Чорни го нямаше, а чрез Алкалай той беше и кредитор на „операцията“ и канал за напускане на страната, ако чергата пламне под краката му… И още нещо лично, но много важно. Майкъл му беше обещал да се заеме с издирването на Габи… къде ли бяха, дявол да ги вземе, прословутите му практики и на ченге, и на гангстер. Една жена не беше в състояние да открие… Собствената си, законна съпруга.
Козела скочи нервно и падна обратно в леглото. Остър телефонен позив прекъсна кошмарния му, потен сън, но тежкият махмурлук все още вреше в главата му и трябваше дълго да търка очи, до като открие спейсфона си.
— Да — през суха кашлица каза той.
— Ти ли си, Козел?
— Аз, войводо… колко е часът, какво има… Аркан не отговори на въпросите му.
— Кой е Боян Мирчев? Чувал ли си това име?
Козела преглътна паниката си.
— Да, Аркан… Чувал съм името.
— Той е отвлякъл жена ти, Козел… Твърдят, че е някъде в Македония. Готви се за път. Като разбера къде е, ще ти се обадя.
Телефонът заглъхна.
На другата сутрин убиха Желко Разнятович, войводата Аркан — или Дивата котка, както го наричаше неговата пара военна чета, известна като „тигрите“.
Ужасен, Козела набра телефонния му номер, но на четвъртия позив чу треперещия глас на Цеца Величкович, сръбската поп звезда № 1, вдовица и майка на невръстния син на войводата. Козела се представи.