— Познавате ли българският посланик, госпожо?
— Лично не… госпожица.
— Но знаете как изглежда, напи? Жената кимна утвърдително.
— Бих ви помолил да ми го покажете, щом влезе в бара. След два часа.
Погледна го подозрително, не отговори, но и не си отиде.
Козела отброи пет банкноти по сто долара и ги подаде, Флора ги взе непринудено, нави ги на руло и пъхна в ръкава на полото си.
— Ще ви покажа посола, господине.
— Услугата струва значително по малко от петстотин долара, Флора замръзна.
— Как очаквате да ги изработя?
— Лесно, госпожице. Достатъчно е да ми превеждате при нужда. Ще остана в града няколко дни. Преди да си тръгна ще получите още толкова. Приемате ли?
— Да.
— Как се казвате?
— Флора Марин.
— Албанка ли сте?
— Молдованка от Румъния. Козела беше искрено изненадан.
— Молдованка?
— Дълга история… Ако искате, ще ви я разкажа.
— След срещата ми с посланика Каня ви на обяд. Кажете на бармана, че искам водка „Смирноф“ и газирана вода.
Флора изпълни молбата-заповед, без да помръдне от мястото си. , — Позволявате ли още един въпрос, господине?
— Моля.
— Американец ли сте?
— Българин, роден в Америка. Джон Милетич — подаде й ръка, задържа я. — Да ви предложа напитка?
— На работа съм.
— Барманът ли е боса тук? Флора се усмихна.
— Не, за съжаление… Барманът е добро момче. Козела пусна ръката й.
— Което значи, че шефът не е?…
— Да. В момента отсъства. Арабин. Хотелът е негов.
Тревожен сигнал, но сега не беше времето да задава въпроси.
— Благодаря, Флора. Вършете си работата. Искам да сте срещу мен в два без пет.
В 13 часа радио телевизия „Тирана“ излъчи централните си новини. По траурния тон можеше да се съди, че талибаните окончателно са загубили войната, но от картината, че Осама Бин Ладен е в неизвестност. Ловният сезон не беше приключил.
Негово превъзходителство посланикът на България бе млад, дебел плешивец, с диоптри като лупи, пред които кафявите му очи изглеждаха и опулени, и плахи. Ръката му потна, костюмът изряден, — само че върху това недодялано тяло бе все едно какво ще надене.
— Иванов — представи се Козела.
— Петров — каза той.
— Знам ви името.
Козела му посочи стол и седна.
— Вие Иванов ли сте?
— Не.
Посолът премигна.
— Служите на България. Да?
— Да.
— Тук аз съм България.
Козела се усмихна любезно.
— Но не сте Петров. Да?
Посланикът видимо не харесваше маниера на Козела.
— Петър Манов… Имате ли чин?
— Полковник. ВКР. Иван Милетиев — извади паспорта и го хвърли пред него. — Гладен съм, господин Манов. Ще обядваш ли с мен?
— Да. Имате ли нещо против да избера менюто? — върна паспорта му. — За сметка на родината.
— Не — кротко каза Козела. — всички съществуваме за сметка на родината. Аз ще пия водка.
— И аз, аперитив… Имат добри вина. И местни, и италиански. Ще ми се доверите ли?
— Разбира се — Козела се облегна в стола, запали цигара, разкопча сакото, така че Манов да види ръкохватката на магнума.
Докато си пиеха водката, посланикът отрупа масата с лакомства. Все още не засягаха същината на срещата и водеха ленив, неангажиран разговор. Манов яде и лакомо, и с апетит, Козела не се докосна до рибата, макар че ухаеше подкупващо.
— Как прекарахте оръжието? — попита Манов, след като обърса мазната си уста със салфетката.
— Получих го тук… след границата. Посланикът мислеше трескаво.
— Стефан Наумов излага страната, полковник. Целият дипломатически корпус знае, че търгува с дрога. Сали Бериша го прие във фамилията си. Албанските кланове имитират Коза Ностра.
Козела знаеше всичко, свързано с бившия дипломат. Легендата „полковник от ВКР“ го правеше убедителен в очите на Манов, но въпросът, който му зададе, го накара да онемее.
— Кой скопи Боян Мирчев?
Посланикът го погледна с уважение.
— Не знаех, че този факт е известен в София.
— Мирчев беше член на нашия тим, господин Манов.
— Наричай ме Петър, Иване. Навит ли си?
Козела продължи да се усмихва подкупващо.
— Разбира се — подпряха лакти на бара. Флора рееше поглед в изпразващия се ресторант. Беше красива по натрапчивия, преселен цигански маниер на юга, но плаха, дори уплашена.
— Знам малко подробности — обади се Манов. — Предимно слухове…
— Без значение.
— Опитал се да насили някаква жена. Българка. Говорят, че е отвлечена от София. Тя е извършила ампутация на тестисите. — Посланикът сви рамене. — Не гарантирам, че е станало точно така. Твърдения на диаспората във Вльора.