Исламболи извика сервитьора Не разбра какво му каза, но ако съдеше по чашите почерпи го водка и взе уиски за себе си.
— Гул знае ли кой сте?
— Има моя снимка. Предупредиха ме в София. Не вярвах, оказа се истина.
Козела му подаде бележката. И за арабинът не беше кой знае какъв проблем да я разчете.
— Какво значи Ф.?
— Флора.
— Име на иШа
— Причината да съм в Тирана.
— И е в ръцете на Джанат?
— Да. Формално работи в бара.
— Искате от мен тази жена?!
— Да, 51 г.
Исламболи отпи глътка уиски, Козела направи същото. Мълчаха.
— Какво ви кара да мислите, че ще ви помогна? Защо да ви направя толкова рискована услуга?
— Вие сте бизнесмен. Аз ви преча да си вършите работата. Ако се споразумеем ще премина във вашия отбор.
— Не ви разбирам?
— Напротив, добре ме разбирате. По диагонала на моята страна минават шестотин километра от „Пътя на коприната“. Аз държа ключа. Споразумеем ли се, вратата е отключена за вас.
Исламболи мисли дълго. Отпиваше, проведе два телефонни разговора, но не той ги беше предизвикал.
— Очаквате ли да ви повярвам, господин Милетиев?
— Не безрезервно разбира се. Доверието е изпит. И как ще го издържите?
— Искате ли свободен достъп до пътя?
— Ако го получа, знаете ли какво ще транспортирам?
— Да.
— И приемате?
Козела кимна.
— Как виждате подробностите? Имате ли реален план?
— Вие изтръгвате Флора от ноктите на Джанат Гул, аз освобождавам пътя. Стоката пристига в Тирана, аз взимам жената и изчезвам… Вие ще знаете къде съм.
— Как ще осигурите моите хора?
— По телефона. Трябва да бързаме, сър. Всеки ден е фатален.
Исламболи се усмихна разбиращо.
— Прочетох бележката. Знаете ли кой е гост на Джанат?
— Да. Моля ви, 31Г. Нека си стиснем ръцете и да действаме.
— Имаш ли нужда от пари, Коста? — Крещяща, Козел… Харча твоите… Свършват.
— Двадесет хиляди долара, ако имаш глава на раменете. Как си?
— Влизам в ада! Казвай.
— Имам условия, Пор. Нито дума на Габриела.
— Вярваш ли ми?
— Не, но си беден и алчен. Това стига ли? Дарделев мълчаливо глътна обидата.
— Какво трябва да направя, партньор?
Козела едва се въздържа да не му тегли майната.
— Запиши един телефон. — продиктува му необходимото. — Обади се веднага. Ще получиш аванс и заповеди. Останалото е в твои ръце, Пор. Действай! Ще те командвам дистанционно.
През нощта се обади Флора.
— Бягай, Джон. Твоите момчета ме освободиха. Бягай веднага. Джанет те осъди на смърт.
— Къде си, Флора?
— Пътувам по морето… с кораб… Не знам къде! Бягай!
Козела обаче знаеше. Знаеше, и че няма да бяга. Не той и не от този ебалник, талибана.
Няма престъпление, което не влачи на буксир всички останали. Сумарната на порока е константна. Ако си убиец и наркоман, не е задължително да си педераст и комарджия. „Да се еба в главата спиртосана!“ — сам себе си напсува Козела. — Отегчен от чакане, безделие и пиянство. — „Аз не пия, аз се наливам!“ — мислеше той взрян пред визьора във входа на хотел „Тирана“.
Трети ден чакаше Исламболи, реакцията на Джанат Гул и позив от Пора. Беше сменил стаята, заредил „Шаер“-а и с магнум в едната и визьора в другата ръка седеше на пусия. Все някой щеше да дойде… Кой? Беше време да изчезва, а все още не беше използвал тридесетте литра сублимат, с които беше заредил банята.
На четвъртата сутрин го събуди Хакел.
— Знаеш ли къде е Осама, Джон?
— На, майка ти у путката!
— Освен там, къде другаде би могъл да бъде? — хладнокръвно продължи той.
— Най-малко ми е до Осама в момента. Чудя се как да си опазя гъза, Хакел. Не можеш да ми помогнеш, поне не ми пречи.
Хакел повиши глас.
— Пропускаш втори шанс, Козел. Министър Бонев е жив… Ще прозреш ли една проста истина. Полагам неимоверни усилия да те опазя жив. Искаш ли да ти го докажа по телефона?
— Целият съм в слух, ченге. Казвай и да свършваме.
— Ти си в стая 107, в хотел „Албания“. Хакел си въобразяваше, че ще го втрещи, но всъщност разпусна примката около врата му.
— Бинго, колега. Прати ми ченгето. Като роден брат ще го посрещна.
— Не искаш ли Санта Клауз, нагло копеле?
Козела мислеше трескаво.
— Една седмица ни дели от Коледа… Хакел, сериозно те моля за помощ. Имаш ли хора в Тирана?
— И да имам, теб какво те грее?
Нямаше място за шикалкавене. Разказа му почти всичко, спести си появата на Флора и намеренията си. Не след Осама, а след нея щеше да тръгне, но не преди смъртта на Гул и появата на Пора.
Американците търсеха Зеления принц из чукарите на Тора Бора, но според ЦРУ, макар че тази версия не се промъкваше в пресата, шефът на Ал Кайда вече беше в родния си град Хадрамуд, на границата между Йемен и Саудитска Арабия. В Атина го чакаше нова самоличност и самолетен билет до Джеда… но понеже сумарното на пороците беше константа, Козела щеше да го излъже за да отстрани Джанат Гул, после… Вечерта се обади Константин Дарделев. Бившите ескадронисти бяха отпушили границата, тирът на Исламболи на разсъмване щеше да бъде в Тирана.