Да изчезнеш за цели две години от полезрението на руски, грузино-еврейски и албански килъри значеше да те отпишат завинаги. Един пистолет от добра марка се амортизира и клеясва, ако не бъде употребяван година, а камо ли професионален убиец, излязъл за седемстотин дни от играта. С него беше свършено освен в докладите на КГБ, как се казваше сега… май ФСБ, ЦРУ и евентуално европейското бюро на Интерпол.
Хакел?
От лудницата Козела му беше залагал капани, беше му пращал няколко електронни съобщения, но германо-швейцарският шеф на бюрото на Интерпол за Балканите не реагира на позивите… Трябваше да излезе от „окопа“ си, за да се увери, че няма кучета по петите му. Време беше.
И Козела се появи под прожекторите. Майната му на живота. Не страх го държеше сврян в лудницата. По-скоро би се чувствал лично обиден и унизен като заловен на местопрестъплението крадец, ако позволеше на царските копои да го заловят след умишлената карантина.
Светът се беше променил съществено. На Балканите вреше шеста война. Македония? Тази илюзорна държава се беше измъкнала от югославските челюсти и самонадеяно отстояваше смешната си независимост. Свой език, своя култура и свои граници, завещани им от елина Александър велики или Македонски, както го обявяваше историята. колкото иранците бяха ахемениди, египтяните птоломеи, гърците елини, ние траки и италианците римляни, толкова и македонците бяха етнически потомци на Александър. Никой обаче не можеше да им държи сметка какво национално самосъзнание имат, нито някой имаше правото да им попречи, ако решат да се превърнат в жертвени овни на ислямско-албанските претенции да създадат под кървав джихат държава-чудовище от Филипините до Босна. Ако се бяха държали като българи — Каквито и исторически, и географски са — поне клането им щеше да се отложи… Временно. И у нас тлееше огънят на ислямския фундаментализъм, но поне пламъците му не се виждаха още. Мюсюлманите наблюдаваха в очакване и със затаен дъх малките религиозни войни, генерална репетиция за решаващия сблъсък на полумесеца и кръста. Кипър, Чечения, Абхазия, Нагорни Карабах, Палестина, Ирак, Иран, Либия, Босна, Косово и сега Македония бяха само предупреждения българските мюсюлмани със стиснати зъби чакаха своя ред, особено ако шиптърските наркодилъри успеят с оръжие да откъснат Косово и западна Македония от християнския свят. Д’еба и обърканата политика, оставена в ръцете на недоправени политически грандомани. Първият президент на избухналата демокрация, разбира се комунистът Младенов, беше инспирирал и узаконил ислямската партия ДПС което фактически означаваше бомба със закъснител в сърцето на волски търпеливата България, извинявайки се по този сляп начин на Турция за „Възродителния“ процес над сънародниците й от север. Край нямаха идиотщините на комунизма, но нито демократите, нито царските хора знаеха, или поне искаха да погледнат по-далеч от алчните си джобове, да им ебеш майката хищна.
Козела качи куфарите си в апартамента, остави ваната да се пълни, нареди дрехите си в гардероба, артилерията под леглото, зареди могъщия си „Магнум-357“, съблече се и гол, но въоръжен, влезе в банята.
В четири и половина след обяд ресторантът беше празен, но работеше. Козела избра маса така, че да наблюдава едновременно и прозореца, и входната врата, и започна да празнува полувековието си. Нищо празнично не чувстваше, напротив. Беше здрав, дори мощен за възрастта си, но празен и емоционално изразходван до пълна вътрешна пустиня. Имаше повече средства, отколкото можеше да изхарчи за три живота напред, но нямаше нито жажда за съществуване, нито радост от разсъмването. Всяко събуждане беше ад, бездействието го убиваше бавно. Всяко седене на стол го връщаше в кървавото му отчаяно минало, правеше цигарата люта, кафето горчиво, водката… Две години не беше близвал алкохол…