— Монгол, Тайванчик?
— И те… Монгол в „Алкатрас“ в Калифорния. Тайванчик в московската „Бутирка“. За дълго.
Козела продължи да пие, Алкалай беше спрял отдавна.
— Кой командва „Малая Одеса“?
— Евреи. От грузински произход. Опасни.
— Брандшайн, Нейфелд?
— Мъртви. Разпитваш ли ме, Козел? Бившият генерал и от МВР, и от КГБ поклати глава.
— Не го възприемай като любопитство. Две години съм извън играта.
Алкалай се изправи и подпря лакти на масата.
— Оженил си се?
— Да.
— Чух, че отвлекли момичето.
— Да.
— Познавах баща й. Със Сирака заедно завършихме академията на КГБ.
— Чу ли, че се е самоубил, Морис?
— Чух, че го е направил с твоя помощ.
Този път беше ред на Козела да мълчи дълго.
— Знаеш подробности?
— Да.
— Източник?
— Прекаляваш, Козел.
— Извинявай.
Отново след дълго мълчание и разтриване на лицевите си цикатрикси, Козела промълви:
— Бог да го прости! Голям мъж беше — погледна го в очите. — Държиш ли ме отговорен за тази смърт?
— Не… Изтекъл му е пясъкът. Вярващ ли си, Козел?
— Не.
— Имаш ли еврейска кръв?
— Не.
— Жалко — Алкалай загаси фаса си и стана. — Утре, в деветнайсет часа, полковник Хакел ще ме чака в „Кемпински-Зографски“. Каня те на вечеря, Козел. И още един път — честит рожден ден!
Алкалай закопча сакото си, обърна се и излезе.
Козела отпи, почувства, че се напива, плати и напусна „Шератон“. Никой не го следеше. Бяха го забравили може би, но беше по-добре да се пази.
###
На срещата в „Кемпински-Зографски“ се появи въоръжен. Закъсня умишлено, но като влезе в ресторанта, веднага забеляза, че Алкалай вечеря съсредоточен, но Хакел имитира, държейки вратата под око.
Козела тръгна към масата с ръце в джобовете, но с разтворено сако, така че, приближавайки, да даде възможност на представителя на Интерпол да види ръкохватката на магнума.
— Добър вечер, господа — Криво усмихнат, каза той.
— Сядай, Боян — Алкалай посочи стола срещу швейцаро-германския Американец. — Извинявай, че започнахме да се храним.
— Вие извинете за закъснението… — започна Козела, но Хакел го прекъсна.
— Умишлено закъснение — гледайки го в очите, натърти полковникът. — Защо си въоръжен, Козел?
— Боян Андреев, Хакел… По същата причина, поради която ти не си се докоснал до стека — Козела седна, закопча сакото си и повика сервитьора — Изглеждаш ми изморен, Хакел, и остарял. Болен ли си? Хакел се засмя гърлено.
— Интересно наблюдение… дори любезно, колега. Няма да ти отговоря със същото, въпреки че го мисля.
Ред беше на Козела да се разсмее, но от фалшивото му веселие го побиха ледени тръпки. Сервитьорът поднесе водка и се оттегли.
— Наздраве! — каза единственият българин в тази международна компания. — Не се тревожи, Хакел. Желязото не е за вас.
— Никой не е помислил подобна възможност. Иначе бихме взели мерки, Боян. На тази маса няма беззащитни хора.
— И аз съм въоръжен, Козел…
— Боян, Хакел! — грубо го прекъсна той. — Помни го, по дяволите!
— Добре, Боян… — Хакел се усмихна. — колко паспорта имаш?
— Много, но нося български.
— Имаш и чужди, надявам се. Не питам от голо любопитство.
Козела ги изгледа дълго, упорито, подозрително.
— Какво искате да кажете, господа?
— Аз мълча, ако забелязваш — каза Алкалай.
— За сега — Козела отпи и запали цигара. — Говори, Хакел, целият съм в слух.
Полковникът побутна в средата на масата наченатото си блюдо и подпря лакти на масата.
— Къде потъна, Боян. Търся те две години?
— Един отговор и един въпрос, Хакел. Крих се в една лудница. Отговорът. Въпросът е защо ме търсиш?
— Ще стигнем и дотам — обади се Алкалай. — Ти участва във войната в Косово, нали?
— Да, Морис. На страната на християните.
— Религиозен ли си, Козел, пардон, господин Боян Андреев — обади се Хакел.
— Не в традиционния смисъл на думата. В съвременния свят обаче, далновидният човек е враг на войнстващия ислям.
— Клише — измърмори полковникът.
— Точно така — каза генерал-полковник Алкалай, евреин, един от „Билденберг“, който освен че беше притежател на рицарския малтийски кръст, беше и „Сабри“ от първожреците на съвременен Израел. — Ислямистите закъсняха два века от съвременното човечество, а това ги прави негодни, бедни, зависими и агресивни. Юдеистите казват: „Да те пази Йехова от бедни съседи“, а това значи, че дори най-простият мюсюлманин, ако не успее да те ограби, веднага е готов да те заколи в името на Аллаха.
Алкалай се изсмя презрително.
— Недей така, генерале. В Ирландия протестанти колят католици и обратно. Националисти юнионисти и обратно. И това от триста години до света на Интернет. Подобна е омразата на ЕТА към кралство Испания. Валонци чакат своя ден да се разправят с фламандците в Белгия, с норманите в Холандия…