Козела го прекъсна:
— На геополитическа лекция ли ме поканихте, господа?
Алкалай запали пура, Хакел стана и отиде до тоалетната, старият бандит извади магнума от кобура под мишницата и го втикна под колана. Алкалай се направи, че не е видял нищо и подхвърли небрежно, обвит в облак дим.
— Войната на исляма продължава на по-висш етап, Боян. Ще трябва да се включиш отново.
— Къде?
— Косово и Македония… Трябва да ликвидираш десет висши членове на АОК и АНА.
— Солова акция?
— Да.
— Шиптъри?
— Не само. Двама чеченци и по един египтянин, алжирец и пакистанец. Албанците са Хашим Тачи, Сюлейман Селим, Арбен Джафари… На първо време. После, в същинска Албания, Сали Бериша — член на Ал Кайда и близък на принц Осама Бин Ладен.
— Насред Тирана?
— Да, Боян. Там ще намериш жена си… Габриела.
Хакел се връщаше с ръце в джобовете, но като ги извади „празни“, Козела побърза да върне пистолета на мястото му.
Габриела? Габи? Жена ми. Има ли смисъл да я търся? Та тя още няма трийсет години, а вчера аз навърших петдесет. И ако я намеря, какво ще и предложа? „Смъртните ми присъди са отменени“ ли? Да, ама това знаеха ли тези, които са готови да ме прострелят в гръб. И какво мога да й предложа. Участие в лова на Зеления принц и избиването на пръснатите из цял свят бойци на Ал Кайда? С нова война ли щеше да започне новия век днес, на 12 август 2001 година?
— Господин Боян Андреев — Хакел прекъсна мислите му. — Къде се рееш, по дяволите?
Козела се „разтърси“ като от дълбок, кошмарен сън.
— Тук съм, Хакел — изля водката в гърлото си и показа празната чаша на сервитьора — втора огнена вода! Трябва да хвърля това шибано къркане — помисли той, но на глас попита: — В Интерпол ли сътворихте списъка на бъдещите жертви?
— Не. И ти го знаеш отлично. Подобни прерогативи има единствено Лангли.
— О, не само! — Козела взе водката от таблата на келнера и като останаха сами, добави: — Трудно е да различиш почерците на ЦРУ, Мосад, Сисми, Сюрте и тям подобни. Единствено КГБ, или ФСБ сега, издига ръст над събратята си.
— Дори да си прав — каза Алкалай, — дори Русия и Израел да са пряко заинтересувани от унищожаването на ислямските фундаменталисти, реалната война се води в Косово и Македония. Тръгваш на лов именно там, на запад от границата.
— Срещу какво, уважаеми господин генерал от КГБ и Мосад?
— Срещу отмяна на смъртната ти присъда навсякъде по света освен в България. И срещу свободата на жена ти, която отвличат за втори път.
Мълчаха дълго.
Пиха, пушеха, ресторантът беше започнал да се изпразва…
— Чакам отговор — каза Хакел. — Отказ би означавал край на Козела.
Полицаят, гангстерът, генералът почувстваха вътрешен гъдел от хвърленото предизвикателство.
— Как ще стане това? — разтягайки в усмивка лицевите си белези, попита той. — Ще ме застреляш?
— Лично не, но ще излезеш от хотела само ако постигнем споразумение.
— Заплашваш ли ме, Хакел?
— Хотелът е ограден — бившият полковник от Интерпол извади мобилния си телефон. — Ще минеш през килърите само ако им наредя да те пропуснат.
Козела отново млъкна за дълго, допи водката, запали цигара и стана.
— Точно след един месец ще имате отговора ми. Ако съм жив. Знаете, не умирам лесно. На 12 септември ще чакам тук, на същата маса, в осем вечерта. Ако не се явите, ще напусна в девет. Ебал съм им майката на килърите ти, Хакел. Ти прецени какво да им заповядаш, като тръгна към изхода. Тръгвам веднага. Господа, ако е рекъл Господ, ще се видим през септември… Тогава и жегата ще е по-поносима.
Козела се обърна и излезе. Мина през фоайето, остави пет лева на портиера, почака таксито, качи се и потегли. Никой не го пресрещна. Никой не се опита да го преследва по осветените булеварди. Здравият разум беше надделял и Хакел беше прибрал копоите си.
Козела отиваше на бар. Щеше да продължи пиенето си сам, за последно. Отиваше на нова, коя ли поредна война, но отиваше, въпреки че гордостта му не приемаше никакъв ултиматум. Отиваше, когато той поиска!
Тази нощ щеше да се напие за последно и от утре да чисти организма си от отрови.
На 11 септември самолетите се врязаха в корпусите на близнаците в Световния търговски център на Ню Йорк и в Пентагона във Вашингтон.
Светът онемя…
Президентът Буш се скри, медиите се надпреварваха да бълват глупости в неведението си. Кой, за Бога, беше поръчал това чудовищно престъпление? Какво се криеше зад тази безсмислена показност? И кой?