Втора част
Как се бяха срещнали двамата влюбени и защо бяха така свенливи и невинни в този модерен свят? Считаха се за твърде просветени, за да вярват в съдбата, и все пак им се струваше парадоксално, че толкова паметна среща може да е била случайна и така зависима от стотици маловажни събития и възможности. Колко ужасна изглеждаше вероятността всичко това въобще да не се е случвало. Още при първите трепети на любовта си те с почуда си дадоха сметка, че пътищата им често са се кръстосвали през ранните им години на съзряване, когато Едуард понякога бе слизал от отдалечената бедна къщурка на родителите си на Чилтърнските възвишения, за да посещава Оксфорд. Гъделичкаше ги мисълта, че може и да са се засичали на някое от прочутите младежки празненства в града, като например панаира на Сейнт Джайлс през първата седмица на септември, или Майското утро — на зазоряване на първо число от месеца. И двамата бяха на мнение, че последното бе нелеп и прехвален ритуал. Или пък когато бяха наемали лодка от Черуел Боутхаус — въпреки че Едуард го бе правил само веднъж. Или в по-късните им юношески години, по време на непозволени запивки в „Търл“. Той дори си мислеше, че е ходил с автобус заедно с група тринайсетгодишни момчета в нейната гимназия, където момичетата, невероятно осведомени и зрели като жени, ги бяха били жестоко на състезание по обща култура. Флорънс нямаше спомен да е участвала в отбора, но признаваше, че това бе едно от нещата, които обичаше да прави. Когато сравняваха мислените си карти на Оксфорд с географските, установяваха, че двете почти съвпадаха.
После детството им и училищните им години отминаха и през 1958 година и двамата избраха Лондон: той — Юнивърсити Колидж, тя — Кралския музикален колеж и, естествено, пак не се срещнаха. Едуард живееше при една своя леля вдовица в Камдън Таун и всяка сутрин отиваше на колело до Блумсбъри. Занимаваше се по цял ден, през уикендите играеше футбол и пиеше бира с приятелите си. Известно време проявяваше вкус към публичните кавги пред пъбовете, после това престана да му харесва. Единственото му сериозно нефизическо хоби бе да слуша музика — онзи тип ефектен електрически блус, който се оказа истинският предвестник на английския рокендрол. Тази музика стоеше — и до ден-днешен бе убеден в това — много по-високо от немощните триминутни мюзикхолни песнички от Ливърпул, които след няколко години щяха да завладеят света. Едуард често излизаше от библиотеката вечер и отиваше по Оксфорд Стрийт до клуба „Хъндред“, за да слуша групата на Джон Майал „Пауърхаус фор“ или Алексис Корнър, или Брайан Найт. През трите му студентски години вечерите, прекарани в клуба, бяха върхът на културните му изживявания и години по-късно все още считаше, че това е музиката, формирала вкусовете му, дори определила живота му.
Малкото момичета, които познаваше — по университетите в онези години нямаше много момичета, — живееха в предградията и си тръгваха от лекции в късния следобед, очевидно поради строгите изисквания на родителите си да се прибират преди шест. Без да го казват, тези момичета създаваха ясното чувство, че се пазят за бъдещите си съпрузи. Нямаше никакви двусмислици — ако искаш да спиш с някое от тях, трябваше да се ожениш за него. Двама негови приятели — и двамата доста добри футболисти, тръгнаха по този път, още през втората година се ожениха и изчезнаха от хоризонта. Опитът на един от тези нещастници му послужи за поука. Той бе направил дете на едно момиче от университетската администрация и това по думите на приятелите му го „отвело пред олтара“, след което в продължение на година го изгубиха от поглед, докато не го видяха един прекрасен ден в Пътни да бута количка по главната улица — все още унизително занимание за мъж в онези години.
Във вестниците вече се говореше за хапчета против забременяване — жалки обещания, още една от басните, които се разправяха за Америка. Блусовете, които бе слушал в „Хъндред“, внушаваха на Едуард, че навсякъде около него, макар и скришом, мъжете на неговата възраст водеха бурен и неуморен полов живот, богат на удоволствия от всякакъв вид. Текстовете на попмузиката бяха все още сладникаво сдържани. Филмите бяха малко по-откровени, но в кръга на Едуард мъжете се задоволяваха с разказване на мръсни вицове, с несръчни сексуални хвалби и буйно приятелство, подхранвано от бясно пиене, което още повече намаляваше шансовете им да срещнат някое момиче. Социалните промени впрочем никога не протичат с еднакво темпо навсякъде. Носеха се слухове, че във факултета по английски език, както и в тези по ориенталистика и африканистика, а също и в икономическия на Кингсуей, мъже и жени, облечени в тесни черни джинси и черно поло, непрекъснато се отдавали на лесен секс, без да е необходимо да се запознават с родителите на партньорите си. Споменаваше се дори и за джойнтове. Едуард понякога предприемаше експериментални разходки от факултета по история до факултета по английски с надеждата, че ще намери доказателства за земния рай, но и там коридорите, таблата за обяви и дори жените изглеждаха по съвсем същия начин.