Той бе роден през юли 1940 година, през седмицата, когато бе започнала битката за Британия12. По-късно баща му Лайънел му разказваше, че през онова лято в продължение на два месеца Историята със затаен дъх решавала дали немският ще стане, или няма да стане първият език на Едуард. Към десетия си рожден ден Едуард откри, че той само си говореше така — из цялата окупирана Франция например децата бяха продължили да говорят на френски. Тървил Хийт бе населено място, по-малко от махала — състоеше се от нарядко пръснати къщици край гората с общо поземлище на едно широко било над село Тървил. Към края на трийсетте години североизточният край на Чилтърнските възвишения — Лондонският край, на трийсет мили оттам, бе завладян от разрастващия се град и вече се бе превърнал в еснафски рай. Но на югозападния им връх, южно от Бийкън Хил, където един ден автомагистралният порой от коли и камиони щеше буйно да се лее през прореза във варовика надолу към Бирмингам, земята беше почти непроменена.
Съвсем близо до къщурката на семейство Мейхю, в края на един стръмно спускащ се, изровен в коловози път, минаващ сред брезова горичка, след Спини Фарм, лежеше долината „Уормсли“ — затънтена красавица, както я бе нарекъл един пътуващ автор, която от векове бе притежание на една-единствена фермерска фамилия — семейство Фейнс. През 1940 година водата в къщурката все още се черпеше от един кладенец, оттам се изкачваше до тавана и се изливаше в резервоар. В семейната история бе записано, че докато страната се готвела да отблъсне Хитлеровото нашествие, местните власти счели раждането на Едуард за спешен случай и повод да се предотврати задаващата се хигиенна криза. Пристигнали мъже с кирки и лопати — предимно по-възрастни, и през септември същата година, точно когато започвали бомбардировките над Лондон, от Нортенд роуд към къщата бил прокаран водопровод.
Лайънел Мейхю бе директор на едно начално училище в Хенли. В ранна утрин той изминаваше петте мили до работното си място на колело, а в края на деня избутваше велосипеда си по дългия стръмен път нагоре към пустошта, с домашни и книжа, накамарени в закачената за кормилото ракитена кошница. През 1945 година, когато се родиха близначките, той купи една кола втора употреба за единайсет паунда в Кристмъс Комън от вдовицата на морски офицер, изчезнал в конвоите през Атлантика. Тогава все още автомобилите, провиращи се по тесните варовикови междуселски пътища край впрегнатите в каручки коне, бяха голяма рядкост. Ала имаше много дни, в които купоните за бензин принуждаваха Лайънел да се връща към колелото.
В началото на петдесетте години на миналия век уплътняването на времето му след завръщането вкъщи едва ли бе типично за работещ мъж с професия. Лайънел първо занасяше книжата си в миниатюрното салонче до входната врата, което ползваше за кабинет, и внимателно ги подреждаше. Това бе единствената прибрана стая в къщата и за него бе важно да предпази работната си атмосфера от домашната среда. След това проверяваше дали децата са се прибрали — по едно или друго време и Едуард, и Ан, и Хариет ходеха в селското училище във Форхенд, откъдето се връщаха сами. Оставаше няколко минути насаме с Марджъри, после отиваше в кухнята, правеше чай и разчистваше нещата от закуска.
Домакинстваше се единствено през този час, докато се приготвяше вечерята. Веднага щом поотраснаха, децата започнаха да помагат, но неефективно. Метяха се само свободните части от пода, които не бяха покрити с какво ли не, и се почистваха само нещата, необходими за следния ден — главно дрехи и книги. Леглата никога не се оправяха, чаршафите рядко се сменяха, умивалникът в претъпканата, леденостудена баня никога не се чистеше — можеше да издълбаеш с нокът името си по вкоравения сив слой нечистотии. И без това бе достатъчно трудно да се отхвърлят неотложните задачи — донасянето на въглищата за кухненската печка, поддържането на огъня в дневната през зимата, намирането на получисти училищни дрехи за децата. Переше се в неделя следобед, а това изискваше палене на огън под бакърения котел. В дъждовни дни съхнещите дрехи се просваха по мебелите из цялата къща. Гладенето не бе по силите на Лайънел — всичко се опъваше и после се сгъваше. Имаше промеждутъци, в които някоя съседка помагаше с по нещо, но никоя не се застояваше задълго. Мащабът на задачата бе прекалено огромен, а местните жени си имаха свои семейства.
12
Въздушна битка между Кралските военновъздушни сили и германското Луфтвафе, наречена от Уинстън Чърчил „Битката за Британия“. Първото поражение на хитлеристките сили. — Б.р.