Флорънс никога не бе мислила, че встъпителните ласки преди любенето ще протекат в няма показност, в такова интензивно и зорко мълчание. Ала какво би могла самата тя да каже извън двете очевидни думи, което да не прозвучи неистинско и смешно? И понеже той не говореше, тя си мислеше, че така е прието. Иначе предпочиташе да си шепнат мили глупости, както когато лежаха напълно облечени и си пилееха времето през онези следобеди в стаята й в Северен Оксфорд. Имаше нужда да го усеща близо до себе си, за да потиска демона на паниката, за която знаеше, че е готова да я помете. За да не се чувства самотна, трябваше да е сигурна, че той е с нея, че е на нейна страна и няма да я използва, че е неин приятел, че е мил и нежен. В противен случай всичко можеше да се обърка. Само той можеше да й даде тази сигурност отвъд любовта. Флорънс знаеше, че това изцяло зависи от него, затова накрая не можа да се сдържи и изрече нещо напълно нелепо:
— Кажи ми нещо!
Незабавният и благоприятен резултат бе, че ръката му внезапно спря, недалеч от мястото, където се намираше — на инчове под пъпа й. Той погледна надолу към нея, устните му леко потреперваха — вероятно нерви или начало на усмивка, или пък някаква превръщаща се в думи мисъл.
За нейно облекчение той пое репликата и прибягна към обичайните им глупости, отвръщайки тържествено:
— Имаш красиво лице и сладък характер, сексапилни лакти и глезени, както и клавикула, путамен и вибрато, на които никой мъж не би устоял, но принадлежиш изцяло на мен и аз съм много радостен и горд от това.
Тя отвърна:
— Много добре, можеш да целунеш вибратото ми.
Той хвана лявата й ръка и засмука един по един връхчетата на пръстите й, като спираше езика си по мазолите на възглавничките им. Целунаха се и тъкмо в този момент на относителен оптимизъм Флорънс усети как мишците му се напрягат. Отведнъж, със сръчно атлетично движение той се озова върху нея и въпреки че тежестта му бе, общо взето, разпределена чрез лактите и ръцете му от двете страни на главата й, тя се почувства прикована назад, безпомощна и леко задъхана под масивната му фигура. Изпита разочарование, че не се бе позабавил да я погали отново отдолу и да предизвика онази странна и разливаща се по тялото й приятна тръпка. Но главната й грижа, което бе истински напредък в сравнение с отвращението и страха й отпреди, бе да се преструва, за да не го разочарова, да не изпадне в унизително положение или пък да се представи пред него по-зле от всички жени, които бе познавал. Щеше да се справи с всичко това. Никога нямаше да му даде да разбере колко се е измъчвала, какво й е струвало да изглежда спокойна. Нямаше никакво друго желание, освен да му достави удоволствие и да превърне тази нощ в успех, както и никакво друго чувство, освен усещането за странно хладния връх на пениса му, който постоянно се мушкаше и удряше в уретера й и около него. Казваше си, че паниката и погнусата й са под контрол, че обича Едуард, и мислеше само как да му помогне да получи онова, което толкова иска, и да го накара да я заобича още повече. Точно с това намерение плъзна дясната си ръка надолу, между неговите и нейните слабини. Той се привдигна леко, за да й направи място. Тя бе доволна, че се е сетила за напътствията от червения наръчник, където пишеше, че е напълно приемливо младоженката „да насочи мъжа в себе си“.
Намери най-напред тестисите му и вече без никакъв страх обви леко пръсти около това необичайно и много жизнено нещо, което бе виждала в различни форми у кучета и коне, но някак си не можеше да повярва, че приляга удобно на възрастни мъже. Премествайки пръстите си надолу, достигна до основата на пениса и го обхвана с извънредна предпазливост, понеже нямаше представа колко чувствителен или як можеше да е той. Прокара пръсти по дължината му, отбелязвайки с интерес копринената му повърхност, и докосна върха, погали го леко, след което, изумена от собствената си смелост, отново слезе малко надолу и здраво го хвана почти по средата, дръпна го и лекичко го нагласи, докато усети, че опира в срамните й устни.