Флорънс сякаш не желаеше да се присъединява към тях за тези градински разговори, а вероятно и Понтинг не я искаше там. Едуард виждаше, че бащата и дъщерята рядко говорят помежду си, освен когато са в компанията на други хора, а тогава разговорите им са маловажни. Но му се струваше, че въпреки това и двамата имат силно усещане за взаимното си присъствие и че разменят погледи, докато другите говорят, сякаш за да споделят скритото си неодобрение от чутото. Понтинг винаги обвиваше с ръка раменете на Рут, но никога — поне пред Едуард — не прегръщаше голямата й сестра. И все пак в разговор Понтинг често си служеше с изрази като „Флорънс и ти“ или „вие, младите“, и го правеше по приятен начин. Тъкмо той, а не Вайълет се развълнува особено при новината за годежа, организира обеда в „Рандолф“ и вдигна половин дузина тостове. През ума на Едуард полунасериозно мина мисълта, че Понтинг някак прекалено бърза да се освободи от дъщеря си.
Някъде по това време Флорънс спомена пред баща си, че Едуард би могъл да се окаже полезен за фирмата. През една съботна утрин Понтинг го откара с хъмбъра до фабриката си в околностите на Уитни, където се проектираха и сглобяваха натъпкани с транзистори научни инструменти. Докато си проправяха път през неразборията от тезгяси, през познатата миризма на метални спойки, той сякаш не бе особено смутен от факта, че Едуард, който силно се впечатляваше от всичко, свързано с науката и техниката, не успя да зададе нито един интересен въпрос. Едуард малко се оживи, когато в една задна стая без прозорци се запозна с плешивия, двайсет и девет годишен директор по продажбите, който имаше диплома по история от университета „Дъръм“ и бе писал докторска дисертация по въпросите на средновековното монашество в Североизточна Англия. На чаша джин с тоник същата вечер Понтинг предложи на Едуард работа като търговски пътник към фирмата, който да осигурява нови покупко-продажби. Трябваше да попрочете едно-друго за продуктите, оттук-оттам за електрониката и съвсем малко за договорното право. Едуард, който все още нямаше планове за кариерата си и лесно можеше да си представи как пише исторически книги по влакове и по хотелски стаи между срещите и съвещанията, се съгласи по-скоро в духа на доброто възпитание, отколкото от истински интерес.
Домакинската работа, която Едуард предлагаше да върши, го привърза още по-здраво към семейство Понтинг. През онова лято на 1961 година той многократно окоси различните морави — градинарят им отсъстваше по болест, нацепи към десет кубика дърва за склада с горивото и редовно караше втората кола, един Остин 35, до бунището с излишните вещи от неизползвания гараж, който Вайълет искаше да преустрои в библиотека. В същата тази кола — никога не му разрешиха да взима хъмбъра, — откарваше Рут, сестрата на Флорънс, у приятели и братовчеди в Тейм, Банбъри и Стратфорд, а след това я прибираше. Беше шофьор и на Вайълет — един път я отведе на един симпозиум за Шопенхауер в Уинчестър и по пътя тя го подложи на строг разпит за интереса му към хилиастките14 култове. Доколко гладът и социалните промени са повлияли на възникването им? И не можело ли движението да се възприеме като ранна форма на социализъм от руски тип поради антисемитизма си и нападенията над Църквата и търговците? И още един провокативен въпрос: ядрената война не била ли модерният еквивалент на Апокалипсиса от Книга Откровение? И хората не били ли принуждавани от историята си и от чувството си за вина да мечтаят за собственото си унищожение?
Той отговаряше нервно, чувствайки, че подлагат на проверка интелектуалната му издръжливост. Докато говореше, се движеха из покрайнините на Уинчестър. С периферното си зрение я видя как изважда пудриерата си и разкрасява мършавото си бяло лице. Бе силно впечатлен от бледите й, прилични на върлини ръце, и от острите й лакти и отново се зачуди дали наистина можеше да бъде майка на Флорънс. Ала сега бе длъжен да се съсредоточи, както и да шофира. Каза й, че според него разликата между тогава и сега е по-важна от приликата. И по-точно разликата между една ужасна и абсурдна фантазия, съчинена от един мистик след Желязната епоха и после разкрасена от лековерните му средновековни последователи, от една страна, и от друга — рационалния страх от едно възможно и ужасяващо събитие, което можем да предотвратим.
14
Хилиазъм или милениализъм — учение за настъпването на хилядолетно земно царство на Исус Христос. — Б.р.