Айзък Азимов
На победителя
Не се виждам често с моя приятел Джордж, но когато го срещна, вече по навик го питам за малкото дяволче, което той можел да призовава.
— Един плешив и застарял писател на научна фантастика — ми казва той — твърди, че всяка по-напреднала технология изглежда като магия. И все пак моят малък приятел Азазел не е извънземна странност, а истинско двусантиметрово дяволче, което може да прави изумителни неща. А ти как си разбрал за него?
— Като те слушам.
Джордж неодобрително изкриви лице и каза язвително:
— Аз никога не говоря за Азазел.
— Освен когато говориш — парирах го аз. — Какво прави той напоследък?
Джордж пое дълбоко въздух някъде отдалеч, почти откъм пръстите на краката си и въздъхна, зареждайки с дъх на бира непредизвикващата го с нищо атмосфера.
— Ето — каза той, — ти докосна насъбраната горчилка в мен. Моят млад приятел Теофилъс се оказа недостоен за нашите усилия, моите и на Азазел, макар че ние му желаехме доброто.
Той надигна халбата с бира и след това продължи.
Приятелят ми Теофилъс — започна Джордж, — когото ти никога не си срещал, защото той се движи в много по-висши кръгове от тези, които ти често посещаваш, е изискан млад мъж, голям почитател на грациозните линии и божествената походка на младите жени — нещо, срещу което аз, за щастие, съм имунизиран. На Теофилъс му липсват качества, които да възбудят взаимност и у жените.
Теофилъс ми казваше:
— Не мога да разбера това, Джордж. Достатъчно съм умен, умея чудесно да водя разговор, забавен съм, внимателен, доста привлекателен…
— Да — отговарях му аз, — твоите очи, нос, брадичка и уста са на обичайните им места и в обичайния им брой. Аз бих спрял дотук.
— …и невероятно умел в теорията на любовта, макар че в действителност не съм имал много шансове да я приложа на практика. Изглежда съм неспособен да привличам вниманието на тези възхитителни създания. Погледни, те са навсякъде около нас, а нито една не прави и най-малък опит да се запознае с мен, въпреки че на лицето ми е изписано най-гениалното ми изражение.
Сърцето ме болеше за него. Познавах го от бебе, когато, доколкото си спомням, веднъж по молба на майка му, която току-що го беше накърмила, го взех на ръце, докато тя си оправи роклята. Такива моменти сплотяват хората.
— Би ли се чувствал по-щастлив, скъпи приятелю, ако наистина привличаш вниманието? — попитах аз.
— Би било рай за мен — простичко отговори той.
Бих ли могъл да му откажа рая? Поставих въпроса на Азазел, който както обикновено се намуси.
— Не можеш ли да ми поискаш диамант? Бих могъл да ти направя полускъпоценен камък от вода, като пренаредя атомите в малко въгленче. Но някой да привлича жените? Как да го направя?
— Не можеш ли да пренаредиш някои атоми в него? — казах аз, опитвайки се да бъда полезен. — Искам да направя нещо за него, дори само от уважение към хранителните съоръжения на майка му, които вдъхваха страхопочитание.
— Добре, нека помисля. Човешките същества — каза Азазел — отделят феромони. Разбира се, с вашата съвременна мания да се къпете толкова често и да се поливате с изкуствени миризми вие едва ли сте наясно с естествения начин за вдъхване на чувства. Аз сигурно ще мога да пренаредя биохимичния грим на твоя приятел така, че да предизвикам отделянето на свръхколичества ефективни феромони, когато образът на някой от тромавите женски представители на вашия отблъскващ вид се запечата върху неговата ретина.
— Искаш да кажеш, че той ще вони?
— Съвсем не. Това едва ли ще бъде усещано като миризма, но ще има въздействие върху женския индивид, изразено в смътно и атавистично желание да се доближи и да се усмихва. Жената вероятно ще бъде стимулирана да отделя ответни феромони и предполагам, че всичко, което ще последва, ще бъде автоматично.
— Точно това е необходимо — съгласих се аз, — тъй като съм сигурен, че младият Теофилъс ще се представи добре. Той е изявен и амбициозен младеж.
Че лечението на Азазел е ефикасно, установих при следващата си среща с Теофилъс. Това стана в едно открито кафене.
Минаха мигове преди да го зърна, тъй като първоначално вниманието ми беше привлечено от група млади жени, разположени в кръгова симетрия. За щастие, откакто достигнах възрастта на дискретност за годините си, младите жени не ме безпокоят, но беше лято и те, всички до една, бяха облечени с пресметливо оскъдно облекло, което аз — както подхожда на дискретен мъж — дискретно изучавах.
Едва след няколко минути, през които, спомням си, изучавах силата на напрежението и опъна около едно копче, държащо една блузка затворена, и се чудех дали…, но това няма нищо общо с темата. Едва след няколко крачки забелязах, че не друг, а Теофилъс, който се намираше в средата на кръга, е центърът на вниманието на тези знойни жени. Без съмнение следобедната жега засилваше неговата феромонична потентност.