Аз си проправих път през кръга от женственост с бащински усмивки и намигвания и с безкористни потупвания по рамото и седнах на един стол до Теофилъс, стол, който едно обаятелно момиче ми освободи с нацупена муцунка.
— Теофилъс, мой млади приятелю — възкликнах аз — това е очарователна и вдъхновяваща гледка.
Едва тогава забелязах, че на лицето му е застинала лека гримаса на непреодолима тъга.
— Какво има? — попитах загрижено.
Той промълви с неподвижни устни толкова тихо, че едва го чувах.
— За бога, изведи ме оттук.
Аз, разбира се, съм мъж с безгранични възможности. Трябваше ми само миг, за да стана и да кажа:
— Дами, моят млад приятел, в резултат на съществена биологична нужда, трябва да посети мъжката тоалетна. Ако всички вие останете по местата си, той ще се върне веднага.
Влязохме в малкия ресторант и излязохме през задната врата. Една от младите дами, чиито бицепси се издуваха по най-непривлекателен начин и която имаше още по-непривлекателния навик да проявява подозрителност, си бе проправила път отстрани до задния вход на ресторанта, но ние я съзряхме навреме и успяхме да се метнем в едно такси. Тя ни преследва с ужасяваща бързина цели две пресечки.
На безопасно място в стаята на Теофилъс аз попитах:
— Съвършено ясно е, Теофилъс, че си открил тайната на привличането на млади жени. Това ли е раят, за който копнееше?
— Не бих казал — отвърна Теофилъс, като постепенно се отпускаше пред кондиционера. — Те се защитават една друга. Не знам как се случи така, но преди известно време изведнъж открих, че странни млади жени ме доближават и питат дали не сме се срещали в Атлантик сити. Никога през живота си — добави той с възмущение — не съм бил в Атлантик сити.
Веднага след като отрека този факт, се доближава друга и ми съобщава, че току-що съм изпуснал носната си кърпа и тя би желала да ми я върне, а след това се появява трета и казва: „Би ли искал да постъпиш в киното, миличко?“
— Единственото, което трябва да направиш, е да избереш една от тях — посъветвах го аз. — Аз бих предпочел онази, която ти предлага да те вкара в киното. Това е лек живот и ще бъдеш заобиколен от нежни начинаещи артистки.
— Но аз не мога да избера нито една от тях. Те се дебнат като соколи. Щом им се стори, че проявявам внимание към някоя, останалите се спускат върху нея и започват да я скубят и да я изтласкват навън. Аз пак съм си без жена, както съм бил винаги, но поне не бях принуден да ги гледам как си повдигат бюстовете пред мен.
Въздъхнах съчуствено и казах:
— Защо не организираш турнир за елиминиране? Когато си заобиколен от дами, както беше преди малко, им кажи: „Мили мои, дълбоко ме вълнува всяка от вас. Ето защо ще ви помоля да се наредите в редица по азбучен ред, така че всяка да може да ме целуне, когато й дойде редът. Онази, която стори това с най-изискана страст, ще бъде моя гостенка през нощта“. Най-лошото, което може да ти се случи, е да получиш цял куп нетърпеливи целувки.
— Х-м-м — отрони Теофилъс. — Защо пък не? Плячката принадлежи на победителя, а аз бих се радвал да бъда плячка на подходящ победител.
Той облиза устните си, присви ги като за целувка и изпрати няколко за проба във въздуха.
— Мисля, че бих се справил. Сигурно ще е по-малко уморително, ако накарам всички да си държат ръцете зад гърба, докато ме целуват?
— Общо взето, не мисля така, Теофилъс, приятелю мой — отвърнах аз. — Ти трябва да положиш малко усилия. Предполагам, че в случая по-подходящото правило би било „Пипането не е забранено“.
— Може би си прав — съгласи се тутакси Теофилъс. Той никога не е бил от хората, отстояващи мнението си, когато му предлага съвет човек с огромен опит, който може да си спомни безброй подобни случки.
Точно по същото време трябваше да напусна града по работа и едва след около месец отново срещнах Теофилъс. Беше в един супермаркет, той тикаше количка, препълнена с продукти. Изразът на лицето му ме порази. С поглед на преследван дивеч той се оглеждаше на всички страни.
Аз се приближих и той се сниши с приглушен вик. След това ме позна и въздъхна:
— Слава богу, уплаших се да не си жена.
— Все още ли този проблем? — гневно тръснах глава аз. — Значи не си провел турнир за елиминиране?
— Опитах се. Там е проблемът.
— Какво стана?
— Ами? — Той отново се озърна, след това се придвижи настрани, за да надникне към един от рафтовете. Доволен, че хоризонтът е ясен, той ми заговори тихо и забързано като човек, който знае, че е необходима дискретност и че времето е ограничено.