— Организирах го — започна той. — Накарах всички да попълнят молби с данни за точната възраст, марката на водата за уста, която използват, препоръки — както си му е редът, и тогава определих датата. Подготвих турнира да се състои в Голямата бална зала на хотел „Уолдорф Астория“, осигурих огромно количество мехлем за устни, услугите на професионален масажист плюс бутилка с кислород, който да ме поддържа във форма. В деня преди турнира обаче в апартамента ми се появи мъж.
Казах мъж, но пред смаяния ми поглед той приличаше на оживяла камара тухли. Беше около два метра висок и метър и половина широк, а юмруците му приличаха на парни чукове. Той се ухили, разкривайки кучешките си зъби и каза:
— Сър, моята сестра е една от онези, които ще се състезават в утрешния турнир.
— Колко ми е драго да чуя това — отговорих аз, като държах диалогът да продължи на приятелски основа.
— Моята малка сестричка — каза той — нежен цвят на грубо родословно дърво. Тя е радостта за очите на тримата ми братя и мен и нито един от нас не би могъл да понесе мисълта тя да претърпи разочарование.
— Братята ви на вас ли приличат, сър? — осведомих се аз.
— Съвсем не — каза той, преизпълнен с тъга. — В резултат на прекарана детска болест аз съм недорасъл и съсухрен. Моите братя обаче имат хубави мъжки фигури и са толкова високи. — Той вдигна ръка, за да покаже някъде към 2,40 метра.
— Сигурен съм — казах пламенно, — че вашата очарователна сестричка ще има отличен шанс.
— Безкрайно се радвам да чуя това. Всъщност, предполагам за компенсация на моята недостойна физика, аз съм надарен с ясновидство и съм сигурен, че малката ми сестричка ще спечели състезанието. По необяснима причина — продължи той — малката ми сестричка съвсем по хлапашки е увлечена по вашата персона и моите братя и аз бихме се почувствали по-низши същества и от кучета, ако тя се разочарова. И ако ние бихме…
Той се ухили дори още по-озъбено отколкото преди и бавно изпука с пръстите на дясната си ръка — един по един, издавайки звук, сякаш се троши бедрена кост. Никога не съм чувал звук от трошене на бедрена кост, но внезапен прилив на шесто чувство ми подсказа, че звукът е точно такъв.
— Имам чувството, че вие може би сте прав, сър. Имате ли снимка на госпожицата за препоръка?
— Случайно наистина — каза той, — но имам.
Той извади една снимка в рамка и, трябва да си призная, за миг сърцето ми като че ли спря да бие. Не виждах как сестричката би могла да спечели състезанието.
И все пак човек сигурно има нещо като шесто чувство, защото въпреки възраженията срещу нея младата дама спечели безспорна победа. За малко да се стигне до истински бунт, когато този факт бе обявен, но самата победителка разчисти помещението с вълшебна скорост и оттогава ние за нещастие — или по-скоро за щастие — сме неразделни. Ето я там, на щанда за месо. Тя страхотно обича месо — понякога дори и готвено.
Съзрях въпросната мома и разпознах в нея онази, която ни беше преследвала с таксито цели две пресечки. Няма що — решителна млада дама. Възхищавах се на играещите й бицепси, на здравия й храносмилателен тракт и на изпъкналите хълмове на черепната кост под веждите.
— Знаеш ли Теофилъс — казах аз, — дали не е възможно да се намали твоята привлекателност за жените до предишното й незначително равнище?
Теофилъс въздъхна.
— Няма да съм в безопасност. Моята годеница и щедро скроените й братя вероятно ще интерпретират погрешно нейната загуба на интерес. Освен това има и компенсации. Аз мога например да се разхождам по която и да е улица, през който и да е час на нощта, без значение колко опасно е това, и да се чувствам напълно спокоен, ако тя е с мен. И най-несговорчивият полицай прелива от любезност, ако тя случайно му се намръщи. А толкова е изобретателна в любовните си прояви. Не, Джордж аз приемам съдбата си. На 15-и идния месец ние ще се оженим и тя ще ме пренесе през прага на новия дом, който нейните братя ни подариха. Те са натрупали богатство от пресоване на коли за желязо, нали разбираш, понеже са нискочели, те работят с ръцете си. Понякога аз копнея…
Очите му неволно зашариха по женствените форми на хубавичка млада блондинка, която вървеше по пътеката насреща му. Тя случайно погледна към него и през тялото й сякаш премина тръпка.
— Моля да ме извините — свенливо изчурулика тя, — но не сме ли се срещали наскоро в една турска баня?
Докато произнасяше това се чу шум от тежки стъпки зад нас и разговорът ни бе прекъснат от разгневен баритон.