Песента се пое от повечето членове на градската делегация. Председателят обаче му направи строго мъмрене, той спря, наведе се над една чиния и от смущение почна да гълта цели парчета свинска луканка, без да ги дъвче.
Някой пошушна, че попът имал най-хубавото вино в селото, и весело опечалената компания се дигна и оттам отиде у попови.
Там вече председателят на контролната комисия го прекали. Не стига, дето игра кючек със забучена метла отзад, но без да се съобрази в чий дом се намира, подхвана на народен мотив да пее, колкото му глас държи:
То добре, че и попът пригласяше на песента, иначе щеше да направи лошо впечатление.
След попови посетиха още няколко бойни другари, роднини и познати. Намериха и гайдар. Играха, пяха, викаха, ревяха, докато прегракнаха. И когато към полунощ излязоха накрай селото на път за града и председателят рече да ги прочете, за да види всички ли са, оказа се, че и той сам не може да брои вече до пет.
Към два часа през нощта в разсипан строй с песни и викове градската делегация по погребението на фелдфебела Стафунски се дотътра до града. Най-напред пристигна настоятелството, след него двамата членове на контролната комисия, а след тях — другите.
Председателят на контролната обаче, който не можеше добре да контролира краката си, се завърна в два и половина часа.
Когато влезе в спалнята, завари жена си рошава и страшна, надигнала се в леглото и изблещила очи, готова да го хипнотизира.
Понеже се страхуваше, че няма да го пусне да иде на село, той не й се беше обадил сутринта. И за да я умилостиви, бръкна в джоба си, извади нещо, увито в книга, пристъпи, като петлееше крака, и ухилено нежно и смирено занарежда:
— Ллуу-канчица бе, Вв-василке, лууканчица! Свввинска е… Ччииис-то нещо!… Доомашно! Топи се в устата, знаеш… Попадд-ията ти я ппрррати. Попадията от село Цигумигово… Армаган! И максус много здраа-ве ти праща.
— Какво си правил там? Кого пита? А? — изкрещя жена му.
— Пппоо… задъл-жение бе, жена. Ппо… заповед! Сппоминал се наш член поодофицер и като рече председателят: хххайде! Хайде! И аз… ххай-де! Амма… ядене падна, Вввасилке, ама пиене, ти казвам! Що не дойде и тти бе! Що не дддойде!… Мммного весело беше!…