Двадесет и шеста, двадесет и седма година. Въшката е жива. Вече съвсем се е нагодила. Вече е враснала. Има си собствен език, философия, принципи, непоклатими възгледи. От десет до четири след обяд помага да строим социализма, по-точно грижи се да не получим „апиплекция“; от десет до четири тя се смесва с трудещите се, усърдно чествува годишнината на Октомври.
А след четири — у дома си, край самовара, сред своите — на въшливата й физиономийка изпълзява малко тъжна, мъдра, иронична усмивчица. Тя умее да раздава въшливите си остроумия.
— Знаете ли, че па съветската власт й остава да живее още само една година!
— Защо?
— Как защо? Ами даже по кодекса най-тежко го наказание е десет години. Девет години вече минаха, остава, значи, още една година.
Всички ние, добрите честни хора, за каквито се смятаме, винаги, на минутата, сме готови, стъпвайки в крак, в плътни редици, с твърда крачка, ръка за ръка, с открито лице, рамо до рамо и прочие, и прочие да тръгнем на бой с бюрократизма.
— Де го тоя мръсен бюрократизъм?! Я го дайте насам! Да му видим сметката! На парчета да го направим! Помен да не остане от него!
Да намерим бюрократизма, да го открием, да докажем, че това е той, значи да го унищожим.
Но как да го намериш? Как да докажеш?
У нас, че дори на шега, никой не си е направил труда да изследва, да определи стихията на бюрократизма сама по себе си като социално явление.
Никой освен Ленин. Освен той, който виждаше и ненавиждаше въшката във всичките й отличия:
„Формално — правилно. А по същество — издевателство!“
Успеете ли да изнамерите това „по същество“ — задачата е изпълнена. Бюрократизмът е унищожен.
Ама я се опитайте да го изнамерите!
Голяма грешка е да си представяме бюрократа като някакъв тъпоумен бик, забил нос в бюрото, в папките, в телефона, който не си знае работата, не е в състояние да отговори на посетителя и изобщо е някакъв сляп роб на схемата.
Едно чиновниче, откачило на тема HOT4, взело и преустроило цялата си къща съгласно последната азбучно-предметна квалификационна система. За да си намира по-лесно нещата и да пести време, нашият човек ги подредил по азбучен ред. На буква „П“ например поставил и окачил едно до друго перодръжката, панталоните, профсъюзната карта, парцала за забърсване на пода; на „Р“ — ризи, резолюции на партийните конгреси, риба, речите на вождовете, ребуси, ремък и рисувална кутия за бои. Боите от тази кутия държал отделно, на буква „Б“, заедно с бурканите, ботушите, бельото и брашното.
Да не би да мислите, че това е истинският бюрократ?
Нищо подобно.
Истинският бюрократ не може току-така да го клъцнеш на нокътя — той е умен, далновиден. Умее да говори, да прилага членовете и буквите на закона, да съжалява, съкрушено да вдига рамене; да се възмущава от бюрократизма; да ви даде чаша вода да се успокоите и любезно, предупредително да ви препрати в друга инстанция.
Той умее да пише отговори и не разтака преписките у себе си — препраща ги за разтакане па колегата си.
Той умее да оказва съдействие и най-любезно праща човека за… зелен хайвер.
Един доста отговорен работник ми разказа с лукава и нежна усмивка:
— Човек не съм върнал досега. Дойде ли някой за препоръка — винаги му давам. Хем не една, а пет! Защо да огорчаваме хората? Давам характеристики, моля за съдействие, настоятелно съветвам да вземат човека на служба. Излизат от кабинета ми като на криле! Но… една малка подробност. На всичките тия пет места, дето ги пращам, другарите са предупредени. Донесе ли някой писмо от мене и най-отдолу съм писал „с другарски поздрав“ — да го натирят. Условен знак! Ако няма другарски поздрав, значи, работата е сериозна. Има ли поздрав — хващай пътя! Вече втора година карам така. Що народ съм ощастливил!
Лукава и нежна усмивчица. Външно всичко е правилно, а по същество — издевателство. Никому да не се отказва. Да не се огорчават хората. Да се съгласува. Да се обмисли. Да се обработи. Да се подработи. Да се изчака. Полека… Внимателно… Нашият бюрократизъм вече не е вчерашен. Знае и две, и двеста, знае къде зимуват раците, знае кога да се свива в дупката си и кога да излиза на лов. Опасен звяр, хищен и ласкав.
У нас няма нищо, на което да не му се намери обяснение и оправдание. Децата — и те ще ти се обосноват с аргументи защо пълнят гащичките.