Трябва да умеем да намираме, да разпознаваме, да пазим истинския малък строител на социализма. Да не го лашкаме насам-на-там, да не го объркваме. Най-често той си има една-единствена любов: осъществява участието си в строежа на великата сграда чрез някое, едно-единствено, но познато, близко, обичано от него дело. Трябва да се съобразяваме с това. Ако човекът иска да помогне на социализма с построяването на една суши-на и може да го направи, не го мъчете да заседава в секцията за пролетарското изкуство!
По дългия безкраен път, каквито ги има само в нашата необятна съветска равнина, скромният пътник си има една-единствена утеха.
Може да се преобуе.
Ще се разположи нашият пътник край пътя. Ще поогледа единия крак, после другия. Ще поклати добродушно глава.
Бавно ще размотае навитите до коляно върви.
Ще изуе цървулите, ще ги изтръска, ще ги очука в земята, ще опита с пръст държи ли още долнището, здрави ли са ушичките отстрани.
Ще разгъне, ще оглади и ще изтръска и партенките — какво ли не се нашибва в тях по пътя! Клечки ли не щеш, камъчета ли не щеш, всякакъв боклук се събира в партенката. Пък и хич нищо да няма, една гънка стига да ти запали крака — нищо работа, ама пречи!
Изул се е пътникът, преобул се е, пък тропне с единия крак, тропне с другия — гледай ти, като нови станали! И поема напред.
Крачим бодро и уверено. Не сме сбъркали пътя, знаем го и не сме се уморили да кървим. Голямо чудо, че партенката събира какви ли не боклуци! Нали от нас зависи по-често да се преобуваме!
1926–1927