Тя висеше на няколко оцелели сухожилия, но голяма част от нея бе изгризана до костта. Сега самата аз приличам на зомби, помислих си. Крайниците на някои от тях бяха точно такива.
— Ще те заболи, когато започне да заздравява — отвърна хрипливо Тейт, като сряза шията си и притисна устата ми към раната. — Пий повече, после кръвта ми ще се възстанови.
При нормални обстоятелства нямаше да пия от неговата кръв, било то малко или много, но сега обстоятелствата не бяха нормални. Най-важното бе да възвърна силите си, и то бързо, за да се включа отново в боя, тъй като съществата отвън не позволяваха прекъсване за почивка. Водена от тази мисъл, залепих уста за разреза, който Тейт бе направил на шията си, и започнах здраво да смуча.
Той издаде звук, който игнорирах, защото много добре знаех какво означава. Хладната кръв изпълни устата ми, аз я преглътнах и смукнах по-силно, усещайки пронизваща болка в ръката ми. Тейт ме притисна по-здраво, така че гърдите ми се оказаха плътно прилепнали към тялото му. При четвъртата глътка болката в ръката ми стана нетърпима, но при шестата намаля и се превърна в изтръпване. На деветата успях да го избутам назад с двете си ръце, задъхана от чувството за необуздана жажда, което се събуди в мен.
Когато го погледнах, очите на Тейт бяха станали изумрудени и това ме накара да се отдръпна още повече, защото изражението му издаваше, че зеленият блясък няма нищо общо с битката.
Скочих на крака, наблюдавайки с изумление как ръката ми се покрива с нова кожа като в сцена от научнофантастичен филм.
От новата кръв, която потече във вените ми, се почувствах по-необуздана, по-малко човек. Съдейки по количеството кръв, което несъмнено бях изгубила, сега съотношението в моя организъм бе шейсет на четирийсет в полза на вампира.
— Да вървим, войнико — казах отривисто. — Чакат ни зомбита за убиване.
Без да погледна назад, се втурнах нагоре по стълбите към яростния шум от битката.
Вампирите се бяха скупчили в коридора срещу входната площадка, като неумолим юмрук. Всяко зомби, което с крясък се опиташе да си проправи път през тях, бе посичано от удари с меч от всички страни. Засега се държаха, но един поглед ми бе достатъчен да видя мрачната истина. Тази барикада нямаше да издържи още дълго, защото прииждаха нови и нови зомбита.
Втурнах се натам, за да се присъединя към битката, когато се сблъсках с Анет. Тя сякаш не ме забеляза и като обезумяла, с широко отворени очи, запрати една статуетка срещу стената. Когато нищо не се случи, освен че навсякъде се разлетяха парчета стъкло, Анет отчаяно изкрещя и се обърна да търси още предмети.
— Анет! — Трябваше да я разтърся, за да привлека вниманието й. — Къде са Тик Ток и Зиро?
Тя махна неопределено.
— Тик Ток е в другия край на къщата, а Зиро отиде при Анубус, за да се помъчи да изтръгне някакъв отговор, но видях шест от тези… чудовища да се втурват след него. Те проникнаха в къщата. Чух писъка на Зиро и дойдох тук. О, Кат, не мога да го намеря, не мога да го намеря.
Нямаше нужда да питам какво има предвид. Всичко наоколо бе разпердушинено на парчета.
— Просто се съсредоточи, Анет. Ще го откриеш каквото и да е то. През това време ние ще ги задържим…
Тя ме блъсна назад.
— Ти не разбираш. Сега го предадоха по новините! Гробовете се опразват, носят се слухове за същества, които са изпълзели от тях и са се насочили в тази посока. Намираме се на усамотено място, но то не е изолирано. Не разбираш ли? Патра не се нуждае от тях, за да ни убие, много скоро тя ще знае точното ни местонахождение, защото зомбитата ще й покажат пътя!
Мамка му! Това никога ли нямаше да спре? И така нашето положение от ужасно се бе превърнало в безизходно. Изненадващото бе, че бях по-скоро ядосана, отколкото разтревожена. Тази кучка не заслужаваше да спечели. И ние не бяхме божи кравички, но тя бе многократно по-лоша.
Зад гърба си чух шум, който идваше от сутерена. Писъци, боже, още писъци. И трясък от срутваща се стена. Ето го и краят, помислих си. Не можех да го предотвратя, но можех да избера как да умра.
Измъкнах меча си, обзета от още по-голяма решителност.
— Анет, продължавай да търсиш, без значение какво. Аз отивам да се бия. Ако тази кучка иска да ни убие, трябва сама да дойде да го направи.