— Ти успя! — казах задъхано, като захвърлих меча и се втурнах, но не към него, а в противоположната посока.
— Разбира се — чух го да отговаря, когато две силни ръце ме повдигнаха и ме притиснаха към окървавена гръд. — А ти какво очакваше, аз съм Влад Цепеш!
Глава 31
Около трийсет секунди държах Боунс в прегръдките си, чувствах как той целува косата ми, как ръцете му притискат гърба ми и бях истински щастлива. След това чух онзи звук — приглушен стон, който достигна до мен сред виковете на ликуващите вампири. Но този стон отекна във всяка клетка на тялото ми, което бе напълно обяснимо.
— Мамо!
Втурнах се през хола към задната част на къщата, сякаш ме дръпнаха с въже. Боунс ме следваше по петите, но не бе толкова бърз като мен, не и този път. Паднах на колене, когато я видях просната в скута на Дениз, която притискаше с ръце корема й. До тях лежеше зомби — сега само купчина пръст, — а майка ми бе неподвижна и бледа като смъртник.
— Не!
Викът се изтръгна от устата ми, докато вече действах, без да се замислям: измъкнах един от моите кинжали, срязах китката си, повдигнах главата й и притиснах раната до устните й. Острието бе стигнало до костта, така че червена течност бликаше и се изливаше в устата й.
Майка ми се закашля, пое малка глътка и върху устните й се появиха мехурчета въздух. Натиснах брадичката й надолу и я принудих да преглътне отново.
Дениз едновременно плачеше и се молеше. Боунс я избута настрани, за да се наведе над майка ми. Той взе кинжала, който бях използвала, и също сряза китката си, като я държеше над устата й, а на мен ми нареди да започна сърдечен масаж, за да ускоря разнасянето на кръвта му из цялото й тяло.
Подчиних се, заслепена от сълзите, и взех да притискам и отпускам гърдите й. Сърцето й бе спряло да бие точно когато Боунс й бе дал да пие от кръвта му. Отново и отново притисках гърдите й, докато Боунс й правеше дишане уста в уста.
— Това чудовище се втурна в стаята — задъхвайки се от ридания, разказваше Дениз, която също бе ранена на няколко места. — То скочи върху нея. Опитах се да го издърпам, но то бе много силно… Хайде, Джъстайна, не се предавай!
Плачът на приятелката ми бе толкова силен, че в първия момент не долових тихото туптене под дланите си. После майка ми се закашля и аз се отпуснах, а от очите ми рукнаха сълзи.
— Гадно… животно… махни се… от мен — хрипливо каза тя на Боунс.
Избухнах в смях, Боунс изсумтя и се отдръпна от нея, като сряза отново дланта си и я притисна до разреза на китката ми.
— Привет, Джъстайна. Изглежда ние с теб сме неразделни.
Дениз също се засмя, после избърса очите си и се огледа.
— Къде е Ранди? Той не е ли с вас?
Усмивката ми угасна. Едва сега забелязах, че Ранди не е в стаята с всички останали. Гледката на майка ми, кървяща до смърт, ми бе попречила да забележа това по-рано. Погледнах към Боунс, който се намръщи угрижено и скочи на крака.
— Защо да е с нас? — попита той рязко Дениз. — Ранди трябваше да стои тук.
Дениз се изправи с пребледняло лице.
— Искаше да помогне за намирането на предмета, използван от Патра за заклинанието. Каза, че няма да излиза от къщата. Тръгна преди двайсет минути…
Боунс се обърна и се втурна през вратата на стаята. Отидох при Дениз и хванах ръцете й. Независимо от голямата загуба на кръв, моите бяха по-топли от нейните.
— Ти остани тук — казах й. — Ще го намерим.
Светлокафявите очи на приятелката ми срещнаха моите и решимостта, която прочетох в тях, ме накара да отстъпя крачка назад.
— За нищо на света — заяви тя и ме блъсна настрана.
Не се опитах да я спра. Чувствах се замаяна, след като възбудата от битката бе взела да отслабва. Майка ми седна и се взря изумено в кръвта по разкъсаните на корема й дрехи, където допреди малко зееше смъртоносната рана.
— Мамо… — започнах аз.
— Не се притеснявай за мен — прекъсна ме тя. — Върви след Дениз.
Погледнах я благодарно и тръгнах през развалините, движейки се доста по-бавно, отколкото преди. Не бе изминала и минута, когато чух високия и пронизителен писък на Дениз. Хукнах натам, без да обръщам внимание на танцуващите пред очите ми черни петна.
Боунс бе коленичил на пода в кухнята и притискаше Дениз в обятията си. До тях се виждаше купчина от окървавени останки, примесени с пръст.