— Добре, приятели. Да приключваме с това.
Патра сигурно бе поставила няколко охранители на стража около хотела. Вероятно имаше такива на прозорците, на покрива, в мазето и на самия вход. Но внезапното нахлуване на двайсет и тримата разярени призрака явно им бяха отвлекли вниманието. Освен непрестанните писъци на Патра — какво ли правеха с нея? — се чуваше трополенето от краката на множество хора, тичащи по стълбите, нови викове, пистолетен изстрел и още няколко странни пукота. Погледнах към Боунс и си помислих: „Колкото и да са разгневени тези призраци, те все пак са безплътни. Тогава какво ли правят, та отвътре се носи грохот като от Трета световна война?“
Той сви рамене.
— Има само един начин да разберем.
Щом стигнахме до входа на сградата, се оказа, че каквито и охранители да са били разположени там, вече ги нямаше. Спейд се намръщи и поклати глава, сякаш казваше: „Тук има някакъв капан.“ Откачих четири гранати от колана си, дръпнах щифтовете и ги хвърлих вътре. След секунда стъклата на прозорците се разхвърчаха на парчета и цялата сграда се разтресе от взрива. Ако някой ни бе дебнал там, вече не съществуваше.
Втурнахме се вътре, като вампирите се разпръснаха наляво и надясно. Двамата с Боунс продължихме да тичаме приведени напред. Крясъците и ужасните шумове, които идваха от горните етажи, станаха по-силни. Най-накрая видяхме около дузина вампири да излизат тичешком през една врата, която се намираше под главното стълбище. Те паднаха, покосени от градушка от сребърни куршуми, преди да имат възможност да отстъпят.
— Къде са всички? — попитах тихо Боунс. Освен тази незначителна група от дванайсет вампири, приземният етаж изглеждаше шокиращо пуст.
Той наклони леко глава и се ослуша.
— На горния етаж има още. Обаче нещо ги разпердушинва там. Сигурно са призраците, но не мога да си представя как.
Съгласих се с него. Съдейки по шума, горе цареше същински хаос. Чуваха се писъци, трополенето от тичащи крака и онзи странен тупкащ шум, какъвто не бях чувала досега. Каквото и да ставаше, Патра още бе жива. Тя крещеше най-силно.
Боунс вдигна три пръста, показвайки на отряда ни да се раздели. Осем от нас щяха да поемат по стълбите, други осем щяха да се изкатерят по външната стена на хотела, а останалите осем — през асансьорните шахти. Съдейки по шума, главните бойни действия се водеха на деветия етаж, почти до върха на сградата, така че това бе мястото, към което се насочихме.
Бяхме стигнали до третия етаж, когато малка група вампири се втурна надолу по стълбите.
Те бяха омазани с кръв, дрехите им бяха разкъсани и дори не погледнаха към нас. Ала това не ме спря да изпразня в тях един пълнител със сребърни куршуми от моя М-16. Те рухнаха на стълбите, покосени от изстрелите ми и от тези на мъжете, открили огън след мен. Разбира се, предпочитах кинжалите, но така бе по-лесно, когато трябваше да убиваш от по-голямо разстояние.
На горните етажи шумотевицата се усили. Нещо предизвикваше всеобща паника. Със сигурност това не можеше да се дължи единствено от появата на призраците. Искам да кажа, че да, те наистина изглеждаха страшно, но пък не се появяваха на детско пижамено парти. Това бе крепостта на мастер вампир, който бе живял още преди Христос да се появи на земята. Очакваше се, че ще е малко по-трудно да уплашиш вампир.
— Изглежда твърде лесно — прошепна Иън сякаш в отговор на моите мисли.
Влад му хвърли ироничен поглед.
— Никога не подценявай способността на Патра да се появи изневиделица.
— Бъдете нащрек — каза Боунс. — Каквото и да се случва, е на най-горния етаж. Хайде да се присъединим към купона.
Докато се качвахме по стълбите, срещнахме още две групи вампири. Всички бягаха надолу, сякаш ги гонеше самият дявол, което превърна елиминирането им по-скоро в клане, отколкото в битка. Колкото повече приближавахме, толкова по-безумна бе суматохата над нас. Накрая стигнахме до етажа, където шумът бе най-силен, и следвайки ужасните писъци, се насочихме към стаята, откъдето идваха те.
Вратата бе отворена и не се охраняваше от никого. Влад изстреля пред нас едно огнено кълбо, но тази предпазна мярка се оказа напълно излишна. Влязохме в помещението, без никой да ни се нахвърли, и щом се озовахме вътре, аз се заковах на място.
Патра, далеч не толкова елегантна и внушителна като при последната ни среща, се гърчеше на пода. Кръв течеше от носа, устата, очите и други части на тялото й. Около нея — боже, и в самата нея — гъмжеше от призраците. Те се увиваха около тялото й като сиви змии, удряха я, проникваха в тялото й само за да излязат от другата страна, и това се повтаряше отново и отново. Тя продължаваше да крещи за помощ на няколко езика.