— Както виждате, момчета, Белинда беше уволнена.
Глава 4
Другият вампир се бе измъкнал. Дейв се обвиняваше, че не го бе завързал в капсулата, но той се беше разсеял, след като Белинда нападна Закари, което тя бе целяла, разбира се. Закари бе починал от загуба на кръв, преди Боунс да приключи с последния вампир, така че той не бе успял да пристигне навреме, за да го излекува. Освен това Закари бе подписал екипната версия на завещание. Такова, в което заявяваше, че ако бъде убит по време на работа, не иска да бъде съживен като нечовешко същество. Така че, опечалени, ние зачетохме последната му воля и го погребахме.
Оказа се, че Итън е сираче, което обясни защо родителите му не се бяха противопоставили категорично срещу ролята му да бъде мой син. Накарах Дон да ми обещае, че никога повече няма да използва него или друго дете за нещо толкова опасно и че ще намери на Итън добро приемно семейство. Щом можеше да ръководи пълен отдел за борба с неживите, нямаше да му о толкова трудно да открие свестни родители за едно сираче.
За Тейт най-сетне настъпи денят В. Всички бяхме в базата. Липсваше само една личност, и то, защото полетът й се бе забавил по технически причини. Анет, първият вампир, който Боунс бе създал, щеше да дойде, за да помогне на Тейт.
Идването й беше моя идея. Боунс почти не бе говорил с нея, откакто тя се опита да ме прогони с гадни подробности от миналото му, но аз знаех, че отчуждението им го притесняваше. Така че предложих Анет да влиза на смени в клетката, където Тейт щеше да бъде заключен след преобразяването му. Можеше да отнеме седмица, преди той да е в състояние да контролира глада си и да не скочи на първата срещната вена, така че никой с пулс не можеше да му помогне през първите няколко дни. Дейв вече бе предложил доброволно услугите си, но участието и на трето лице щеше да осигури допълнително свободно време на Боунс. А и това щеше да даде на Анет шанс да се сдобрят. Не бях ли просто един малък миротворец?
В момента обаче бях нервна. След половин час Боунс щеше да убие Тейт, за да го събуди за нов живот. Времето от ухапването до прераждането можеше да продължи от един до няколко часа. Бяхме планирали това да стане точно в осем часа, веднага след залез-слънце, когато Боунс щеше да бъде най-силен. На един вампир му костваше много сила, за да превърне някого, или поне така ми бяха казвали. Това беше първото ми подобно преживяване.
Верен на правилата, Дон бе инсталирал видеокамери. Дори бе поставил електроди на гърдите и главата на Тейт, за да проследи точния момент на смъртта, както и активността на мозъчните вълни. Боунс поклати глава, като видя цялото това високотехнологично оборудване и язвително попита дали ще бъде излъчено и в интернет. Дон изобщо не се развълнува от това. Той възнамеряваше да събере цялата информация, която успееше, за по-нататъшни проучвания. По този въпрос той нямаше никакви скрупули.
Тейт бе поставен в помещение, чиято врата бе подсилена с множество титанови ключалки. По дяволите, дори имаше страховита операционна маса, оборудвана със скоби, изработени от същия метал. Боунс обясни на Дон, че всички тези предпазни мерки са прекалени, но Дон се притесняваше да не би Тейт да побеснее и да избяга. Сега той бе прикован за масата, като носеше само боксерки, за да се улесни достъпът на електродите. Промъкнах се вътре, за да го видя за последен път в облика му на човек.
За първите няколко хранения на Тейт в близкия хладилник бяха наредени множество банки кръв. Погледът ми срещна тъмносините му очи, когато застанах до леко наклонената операционна маса. Навих ръчката, докато той зае изправена позиция.
— Боже, Тейт. — Гласът ми потрепери. — Сигурен ли си?
Той опита да се усмихне, но в усмивката му липсваше обичайната ведрост.
— Не гледай толкова стреснато, Кат. Човек би си помислил, че ти ще умираш, а не аз.
Сложих ръка на бузата му. Кожата му бе топла като моята. За последен път това щеше да е така. Тейт въздъхна и наклони главата си към мен.
— Това е странен обрат, нали? — прошепна той. — Спомням си, когато не вярвах в съществуването на вампири. Сега съм на път да се присъедини към тях, доверявайки се на един кучи син, когото презирам. Каква ирония, а?
— Не е нужно да го правиш, Тейт. Можеш да промениш мнението си и ще отменим всичко това.
Той отново пое дълбоко въздух.
— Като вампир ще бъда по-силен, по-бърз и ще е по-трудно да ме убият. Екипът се нуждае от това… както и ти.