Щом слязох от колата обаче, замръзнах на място. По гърба ми полазиха тръпки и те нямаха нищо общо с осъзнаването на факта, че не бях идвала, откакто Боунс се бе върнал в живота ми преди няколко месеца.
Съдейки по енергията, която се излъчваше от къщата, майка ми не беше сама, а който и да бе вътре с нея, нямаше сърдечен пулс. Плъзнах ръка към чантата си, където винаги носех по някой и друг сребърен нож, когато нечий злобен смях накара ръката ми да застине.
— На твое място не бих направил това, малката — каза омразният глас зад гърба ми.
Входната врата на къщата се отвори. Майка ми се появи на прага, а тъмнокос вампир, чието лице ми се стори смътно познато, почти ласкаво стискаше врата й.
Нямаше нужда да се обръщам, за да се досетя, че вампирът зад гърба ми бе моят баща.
Глава 5
Баща ми Макс бе застанал на около трийсет метра от мястото, където стоях. Лекият ветрец рошеше червената му коса, а очите му — със същия сив цвят като моите — се взираха в мен. Но това, което най-силно ме порази, бе гранатометът, подпрян на рамото му. В другата си ръка държеше пистолет. Абсолютното несъответствие между двете оръжия едва не предизвика у мен пристъп на истеричен смях.
— Канех се да взривя колата ти още преди да влезеш в алеята — призна си Макс, като кимна към гранатомета, — но видях, че си сама. А как би могъл един баща да пропусне възможността да прекара известно време с малкото си момиченце?
„Ако не ти се удаде от първия път, опитвай отново и отново“ — това бе казал Макс преди няколко месеца, когато се бе провалил планът му да ме избави от земните ми страдания с помощта на двама наемни убийци. Не смятах, че ще поднови дръзките си опити да ме убие, след като Боунс ме направи своя жена по обичая на вампирите, но явно бях грешала.
— Къде е твоят господар, Макс? — попитах с равнодушен тон. — Иън май закъснява, а? Още ли ми е ядосан, че му избягах преди няколко месеца?
— Иън? — повтори със смях той. — Майната му на Иън, нямам нужда от него. Намерих си нови покровители, малката, и те искат смъртта ти не по-малко от мен.
Реших отново да се пробвам с ножовете си. Ледената усмивка, която се появи на лицето му, не би оставила съмнение у никого, че сме баща и дъщеря.
— Мислиш, че ще докопаш ножовете си, преди да те застрелям? Може и да успееш. Но не и преди тази ракета да прониже тялото на майка ти, а това няма ли да е срамота?
Стиснах зъби. Макс и другият вампир стояха точно един срещу друг. Дори да бях достатъчно бърза и да премахна единия, другият щеше да има време да убие майка ми.
— Защо не влезем вътре? Семейният разговор може да се проточи — каза Макс, като посочи къщата с пистолета си.
Не можех да направя нищо, докато двамата бяха далече един от друг. Тръгнах към къщата, но смехът му ме спря.
— Първо пусни на земята чантата си, малката, и я ритни към мен. Бавно.
През ума ми преминаха десетки сценарии за нападение, но страхът за майка ми ме накара да ги отхвърля. Ех, ако Макс беше дошъл сам… Ако се бях сетила да скрия няколко кинжала под дрехите си, преди да тръгна… Ако имах часовник с паникбутон, за да дам сигнал на Боунс, че двете с майка ми сме в опасност.
Пуснах чантата си и я ритнах към Макс. Той изхъмка доволно и се приближи, без да отпуска оръжията си.
— Това ще те направи малко по-вежлива — каза Макс и натисна спусъка.
Куршумът ме уцели в стомаха и аз се превих надве. Болката избухна след няколко секунди и бе безмилостна.
Зад гърба си чух кикота на другия вампир, който не бе по-силен от пукота на изстрела — пистолетът на Макс бе със заглушител.
— Влизай вътре! — подкани ме той, размахвайки дулото. — Или следващият куршум ще прониже крака ти.
Като притисках с юмруци обилно кървящата рана на стомаха ми, тръгнах залитайки към къщата. Щом затвори вратата зад нас, Макс отново стреля, този път в бедрото ми.
Изкрещях при втория изстрел, който подкоси краката ми и ме просна на пода.
— Толкова е забавно, че не можах да се въздържа — ухили се самодоволно Макс, после насочи пистолета към майка ми. — Ако гъкнеш още веднъж, следващият куршум е за нея.
Той с удоволствие щеше да застреля майка ми. Бях забелязала мътния поглед на оцъклените й очи, който подсказваше, че в желанието си да я направи покорна, Макс бе прибягнал към зеления си поглед. Мисълта за това колко ужасена е била, когато е отворила вратата и е видяла баща ми на прага си, предизвика такава ярост в мен, че почти заглуши болката.