Но не за дълго. В следващия момент ме заля нова вълна от болка, от която ми се повдигна и ми се зави свят. Макар че Макс не бе засегнал някоя артерия или жизненоважен орган, в сегашното ми състояние нямаше да мога да надвия него и другия вампир и да я спася. Все още бях в съзнание само защото бях наполовина вампир.
Боунс. Често се бях шегувала с него, че го гони параноя относно моята безопасност, но изглежда глупавата се оказах аз. Разбира се, ако закъснеех да се появя в базата, той щеше да се притесни. Може би достатъчно, за да дойде направо тук, но съдейки по изражението на Макс, той щеше да пристигне твърде късно.
— Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност — каза баща ми, гледайки надолу към мен. — Обзалагам се, че сега ти се иска да го бе направила, вместо да се омъжиш за Боунс.
Дори това да костваше живота ми — а аз не бях готова да допусна да се стигне дотам, — пак не бих се съгласила с него.
— Споменавала ли съм някога колко много те мразя, Макс? — процедих през зъби. Навярно можех да спечеля време. Да го ядосам достатъчно, така че да не бърза да ме убие.
Другият вампир се разсмя.
— Не й липсва смелост — каза той, като ме огледа от глава до пети и погали косите на майка ми. — Колко жалко.
Изведнъж си спомних къде бях виждала тъмнокосия вампир. Точно той се бе измъкнал от „Чъки Е. Чийз“ онзи ден!
— Ти? — казах аз.
Вампирът се усмихна.
— И аз се радвам да те видя отново.
Макс свали гранатомета от рамото си, но в дадения момент това с нищо не ме улесняваше.
— Калибос — каза той, — ако дъщеря ми мръдне, убий майка й.
След тази мрачна заповед Макс изчезна в кухнята. Продължавах да притискам раната на стомаха си, защото тя кървеше по-обилно от тази на бедрото ми. Макс, проклет да си, задник такъв — мислех си, измъчвана от болката. — Ще те убия дори това да е последното нещо, което ще направя.
Съдейки по ситуацията, така и щеше да стане.
Майка ми продължаваше да гледа невиждащо пред себе си. За мое облекчение тя не изглеждаше наранена. Калибос, както Макс нарече другия вампир, плъзна ръка в деколтето на блузата й, за да стисне гърдите й. Глухото ръмжене, което се изтръгна от устата ми, го накара да се усмихне.
— Спокойно, спокойно — измърка той, като зарови ръка още по-дълбоко.
Макс излезе от кухнята и погледна Калибос.
— Не нея — каза той рязко. — Ако остане време, можеш да имаш Кат, но Джъстайна е моя.
Мили боже! Отново ме обзе решимост. Не можех да оставя Макс жив даже това да струваше живота ми и този на майка ми. Познавах добре майка си. Тя би предпочела да умре, отколкото да бъде повторно изнасилена от вампир, особено пък от Макс.
— Мисля, че е време да я събудим, нали? — попита ме баща ми със същия весел тон. Той подаде пистолета си на Калибос с указание да ме застреля, ако помръдна, после отиде до майка ми. Макс поряза палеца си с един от четирите ножа, които бе донесъл от кухнята, и го приближи до устата на майка ми.
— Събуди се, Джъстайна — каза той, като намаза с кръв устните й.
Майка ми я облиза, примигна и после изкрещя.
Ръката на Макс моментално запуши устата й. Помъчих се да потисна болката и да се съсредоточа върху плана си. Хайде, Кат, мисли! Трябва да има някакъв изход.
— Здравей, красавице — каза Макс, като наклони лице към майка ми. — Ще си махна ръката, но всеки пък, когато извикаш, ще отрязвам по някое парче от тялото на дъщеря ни. Разбра ли?
Майка ми погледна към мен, очите й се разшириха от ужас, после кимна утвърдително. Макс дръпна ръката си.
— Така е по-добре. А сега, за да сме сигурни, че малката няма да ни развали забавлението…
Той тръгна към мен, като още държеше ножовете. Напрегнах сили, искайки повече от всичко на света да грабна тези остриета. Обаче Калибос бе насочил пистолета към мен и можеше с един скок да захапе майка ми.
Щях да опитам късмета си, но не и този път.
Макс коленичи с усмивка и хвана ръката ми.
— Ти ще умреш — каза тихо, за да го чуя само аз, — но ще оставя майка ти жива, за да види това и да го запомни. Но ако се съпротивляваш, малката, ще я изнасиля и убия пред очите ти, а след това ще те довърша. Е, да видим колко искаш да я спасиш?
Никого не бях мразила повече, отколкото баща си. Имаше вероятност Макс да убие и двете ни, а аз трябваше да избера една от трите възможности: да се надявам, че ще ми хрумне някоя блестяща идея и ще спася нас двете с майка ми, че Макс ще ни измъчва достатъчно дълго и Боунс ще се появи навреме или да се опитам да му измъкна тези ножове и да рискувам да видя как Макс изпълнява заканата си относно майка ми. Знаех, че е способен да го направи, защото той нямаше никакви скрупули.