— Пусни я, когато всичко свърши — отвърнах също толкова тихо, залагайки на план А и Б.
Баща ми се усмихна.
— Умно момиче. — Пръстите му погалиха китката ми. — Защо дойде тук сама? Къде е Боунс?
Лъжата винаги звучи по-убедително, когато с примесена с истина.
— Той е в базата. Снощи превърна във вампир един от хората ми и ще остане с него, докато не преодолее жаждата си за кръв.
Макс се усмихна широко.
— Тейт.
Не можах да скрия изненадата си. Баща ми се изсмя.
— Откъде знам за това ли? Белинда е дала тази информация на Калибос. Щом намерих майка ти, единственото, което трябваше да направя, бе да я накарам да те покани. Дължа голяма благодарност на Белинда.
Белинда. По дяволите, бях подценила тази синеока кукла. Сега разбрах какво бе прошепнала на Калибос, докато го извеждаше от „Чък Е. Чийз“. С каква друга вътрешна информация бе разполагала тя? Датата и часа на превръщането на Тейт във вампир. Вероятно бе разчитала, че след моята смърт никой няма да се досети как Макс е успял да постигне това. Но явно не бе очаквала, че самата тя ще умре.
Усетих, че отново ми се завива свят. Сигурно имах вътрешен кръвоизлив, защото количеството кръв, което бе изтекло на пода, не можеше да предизвика такава реакция.
— Ще трябва да запазиш благодарностите за себе си, Макс, защото тя е мъртва.
Той сви рамене.
— Жалко. Беше хубаво момиче.
— Макс.
И двамата се обърнахме. Майка ми не бе мръднала от мястото, където стоеше. По бузите й се стичаха сълзи. Никога досега не я бях виждала да плаче.
— Ти искаш мен — каза тя дрезгаво. — Аз отгледах Катрин и аз я научих да мрази всички вампири. Пусни я. Това е между мен и теб.
Това, а не двете огнестрелни рани, предизвикаха сълзи в очите ми. Толкова пъти си бях мислила, че майка ми не ме обича, а сега тя предлагаше себе си вместо мен на вампира, от когото се страхуваше най-много.
Макс я стрелна със зеления си поглед.
— Още не съм приключил с теб, Джъстайна. Знаеш ли колко неприятности има един вампир, който е баща на мелез? Даже непознати ми се присмиваха в лицето! Няма да получа никаква защита, ако убия теб, докато ако унищожа нея, ще си осигуря подкрепата на нови приятели. Те искаха и Боунс да умре, но ще се задоволя с това, което мога да получа.
Канех се да попитам кои са тези нови приятели, когато той замахна с единия от ножовете си и прониза китката ми, така че я заби за пода. Аз само изпъшках хрипливо, но майка ми изкрещя:
— Спри!
Макс се усмихна, държейки останалите ножове далеч от мен.
— Благодаря ти, Джъстайна. Заради любезното ти съдействие сега трябва да направя малка операция.
Разочарованата въздишка на Калибос достигна до слуха ми въпреки учестеното ми дишане.
— Ама че скучно. Ще мога ли да получа днес някакво развлечение?
Макс взе следващия нож и като погледна многозначително майка ми, допря върха му до кожата ми.
— Хайде, съпротивлявай се. Дай ми повод да ти покажа как ще страда майка ти, преди да умре — прошепна ми той.
Стиснах зъби и не помръднах, докато Макс бавно пробождаше другата ми китка. Майка ми изстена, сякаш измъчваха нея.
— Моля те — едва доловимо прошепна тя, като протегна умолително ръка към баща ми. — Моля те, недей. Вината е моя, остави я на мира!
— Твоят приятел кога очаква да се върнеш? — попита Макс, без да й обръща внимание.
На Боунс му трябваха двайсет минути, за да стигне от базата до летището, а може би и по-малко, имайки предвид как шофираше. След се върне в базата? Бях оставила телефона си на вибрация, така че нямаше да го чуя, ако го направеше, тъй като мобилният ми бе в чантата отвън. Боже, дали нямаше да минат няколко часа, преди дори да се зачуди защо още не съм се върнала?
— След три часа — отговорих, правейки всичко възможно лицето ми да остане безстрастно.
Устните на Макс се извиха в злобна усмивка.
— Ще приема, че в действителност това означава един час. Не се притеснявай. Ще се справя. О, и ще взема това.
Той измъкна годежния пръстен от пръста ми. Вдигна го срещу светлината и се ухили.
— Сигурно е поне пет карата — каза възхитено. — Лесно ще взема няколко милиона за него.