— И щом ти си тук…
— Точно така, приятел.
Акцентът бе британски, а тонът смъртоносен. По гърба ми преминаха невидими енергийни вълни, когато хората ми се разделиха, за да направят път на Боунс — вампирът, на когото имах най-голямо доверие.
Ник не отмести поглед, както се бях надявала. Напротив, очите му останаха приковани в мен, докато внезапно издърпа моя нож от тялото си и го заби в гърдите на една от девойките.
Аз ахнах и инстинктивно я улових, когато той я блъсна към мен.
— Помогни й! — извиках на Боунс, който се бе хвърлил към Ник. При тази рана, ако той не я излекуваше, й оставаха само няколко секунди живот.
Чух как Боунс изруга тихо, когато се обърна рязко, отказвайки се от преследването на Ник, и се отпусна на колене до момичето. Аз се втурнах след Ник, изругавайки на свой ред. Разнесоха се изстрели, но само няколко. Докато останалата част от посетителите в бара още се блъскаха да излязат през вратата, а Ник държеше другата девойка като щит, моят екип не можеше ей така да открие огън. Ник го знаеше, както и аз.
С невероятен скок, преодолявайки гравитацията, Ник скочи към предните редици на тълпата, като метна момичето към един от моите хора. Безпомощен, войникът падна по гръб с девойката върху него, което бе достатъчно за Ник да се спусне и да изтръгне пистолета му.
Аз хвърлих още три от ножовете си, но при всички тези хора, които ме блъскаха, бе изключено да се прицеля точно. Ник нададе вик, когато те пронизаха гърба му, пропускайки сърцето, след което се обърна и стреля по мен.
Разполагах с част от секундата да осъзная, че ако се наведа, куршумите ще уцелят хората около мен. Те не бяха наполовина вампири, каквато бях аз, и вероятно щяха да загинат. Така че се стегнах… и в следващия миг бях завъртяна като от вихрушка, главата ми се блъсна в гърдите на Боунс, а той бе разтърсен от силните удари на трите куршума, предназначени за мен.
Боунс ме пусна, извъртя се и прелетя през помещението към Ник, който се опита да грабне друг заложник, но не успя. Боунс се стовари върху него с такава сила, че двамата пробиха стената. Прескачайки хората се втурнах след тях, тъкмо навреме, за да видя как Боунс заби и завъртя ножа си в гърдите на Ник.
Отдъхнах си. Забитото в сърцето сребро означаваше смърт за Ник и за всеки друг вампир.
Боунс завъртя ножа още веднъж, после измъкна острието и вдигна искрящите си очи към мен.
— Кървиш — каза той със сгърчено от безпокойство лице.
Пипнах бузата си, където ме бе одрал нечий колан или обувка, или нещо друго, когато Ник бе използвал хората като жива преграда, за да ме забави.
— Ти си прострелян, а се притесняваш за някаква драскотина по мен?
Боунс прекоси помещението и докосна лицето ми.
— Аз ще оздравея незабавно, любима. Но ти не можеш.
Макар да знаех, че това, което казва, е вярно, не можах да се сдържа да не опипам гърба му, за да се уверя, че кожата му е гладка и няма разкъсана от куршумите плът.
— Като стана дума за това, тук има десетки ранени хора, които трябва да излекуваш. Можеш да се занимаеш с моята драскотина по-късно.
Боунс пренебрегна казаното от мен, прокара палеца си по единия си кучешки зъб и със срязаното място първо докосна бузата ми, после устните ми.
— Ти винаги си на първо място за мен, Котенце.
Никой друг не ме наричаше така. За майка ми бях Катрин. Екипът ми ме наричаше Кат. За света на неживите бях Червенокосият жътвар.
Облизах кръвта, знаейки, че е безсмислено да споря с него. Освен това винаги се чувствах по този начин, когато ставаше дума за Боунс.
— Добре — казах, като вече не чувствах парене на бузата си. — Хайде да приключваме с това.
Девойката, която Ник бе запратил към един от моите хора, лежеше наблизо. Боунс докосна очите й, видя, че не е ранена и продължи нататък.
— Това е… той не е… — изломоти тя, като видя кучешките му зъби и искрящите му зелени очи.
Потупах я по рамото.
— Не се притеснявай. След десет минути няма да си спомняш нищо.
— Но какво…?
Игнорирах останалата част от пелтеченето й и започнах да проверявам другите хора. Слава богу, както изглеждаше, никой друг, освен Ник, не беше убит. Боунс бе излекувал другата девойка, взета за заложник. Сега на гърдите й се виждаше само едно кърваво петно и дупка в блузата, където преди малко бе забит моят нож. Бяхме извадили късмет.
— Докладвай за щетите — казах на Купър, коленичил до един от посетителите, който бе хвърлен към мен.