— Това е рубин — казах рязко, изпълнена с омраза при гледката на годежния ми пръстен в ръцете му.
Макс се засмя.
— Глупаво момиче, това е диамант. Червените диаманти са най-редките камъни в света и Боунс притежава този повече от век. Иън от години иска да го купи. Пък и на теб вече няма да ти трябва.
Той сряза предницата на блузата ми, като отбеляза, че го прави заради Калибос, а не за себе си. От пулсиращата болка в китките ми, съчетана с изгарящата болка в бедрото и в корема, бях на границата на припадъка. Продължих да се боря срещу тъмнината, която бе изкусително близо.
Майка ми се втурна напред, но Калибос я задържа и силно я разтърси.
— Вие сте просто едни зверове — изсъска тя.
— Обидите се броят за викове — отвърна Макс и избухна в смях, когато майка ми зяпна невярващо. — Това е моята игра и аз определям правилата. Сега имам право да отрежа две парчета от Кат. Какво ще кажеш да ги направим три?
Срещнах погледа на майка си над рамото му. Широко отворените й очи бяха пълни със сълзи. Едва забележимо поклатих глава. Моля те недей. Нищо не можеш да направиш. Просто бягай, когато ти се удаде възможност.
Естествено тя не можеше да чуе мълчаливите ми увещания. Макс мушна острието на ножа под колана на дънките ми и ги сряза отстрани по цялата дължина.
— Ще започна оттук — отбеляза той, после защипа с пръсти кожата на бедрото ми и я дялна с ножа.
За да не изкрещя захапах устната си толкова силно, че усетих вкус на кръв. Калибос се захили. Макс вдигна отрязаната част от кожата, сякаш беше трофей.
— Чудесна татуировка — каза той, като я хвърли настрани. — Може би трябва да я изпратя на Боунс, за да има резервна.
Бедрото ми пламна там, където сега зееше кървяща рана вместо татуировката с форма на кръстосани кости, същата като на ръката на Боунс, която неотдавна си бях направила. Този път майка ми не извика, а само шумно си пое въздух.
— Обичам те, Катрин — прошепна тя.
Трябваше да погледна встрани, защото не исках да доставя удоволствие на Макс да види сълзите ми. Не си спомнях кога за последен път ми го беше казвала. Вероятно смяташе, че и двете сме обречени да умрем.
— Омръзна ми да я държа, по-добре да я приспя — каза Калибос, като обърна към майка ми светещите си в зелено очи.
— Недей! — гласът на Макс изплющя като камшик. — Тя трябва да гледа и да го запомни.
Другият вампир раздразнено изсумтя, а след това завлече майка ми до прозореца. С рязко дръпване смъкна едното перде, разкъса го през средата, а след това върза единия му края около врата й.
— Макс — извиках предупредително.
Той ме удари силно по главата.
— Тихо, искам да видя какво е намислил.
Калибос преметна другия край на пердето през парапета на стълбите, които водеха към втория етаж. Майка ми се съпротивляваше, но естествено не можеше да се мери с един вампир. Напрегнах мускули, за да измъкна ножа, който ме приковаваше към пода. Сякаш размислил, Макс заби още един в дланта ми, след това ме удари в стомаха, където бях простреляна.
От силната болка явно за момент бях загубила съзнание, защото когато погледът ми отново се проясни, видях, че майка ми стои на стол — единият край на пердето бе увит около врата й, а другият бе завързан за перилото на стълбите. Импровизираното въже бе изопнато, а единият крак на стола липсваше.
— Сега тя може да гледа, а аз мога да се присъединя към забавлението — заяви самодоволно Калибос.
Макс му отправи одобрителна усмивка, после отново насочи вниманието си към мен.
— Искаш ли да знаеш какво ще правя с теб, малката? — попита ме със съвършено спокоен тон. — След като те изтезавам до смърт, ще те накълцам на парчета. Не мога да рискувам Боунс да те превърне в гул, нали така?
Този покварен гадняр не беше никак глупав. С течащата във вените ми вампирска кръв, бе напълно възможно да бъда превърната в гул, ако Макс само ме убиеше. Но ако ме разчленеше, тази възможност отпадаше.
— Правилата си остават същите. Да видим колко дълго ще издържиш, преди да изкрещиш, за да отрежа нещо от Джъстайна — подигравателно каза той.
Юмрукът му се стоварваше върху главата ми, люшкайки я напред-назад като боксова круша. Устните ми се разцепиха, устата ми се напълни с кръв, но аз стисках зъби и не гъквах. След няколко минути бученето в ушите ми заглуши звука от ударите му. Макс спря.