— Упорита кучка. Хм, да видим дали ще запазиш мълчание и при това.
Той извади запалка от джоба си и като усили максимално пламъка й, я поднесе под ръката ми. Цялото ми тяло се разтресе и аз се загърчих и напразни усилия да се освободя, издавайки хрипливи звуци и стонове. След няколко минути на невъобразима агония, не можах да издържа и изкрещях.
Макс доволно се засмя, а аз смътно си дадох сметка, че повръщам.
— Мисля, че това ще коства един пръст на Джъстайна — отбеляза той. — А може би предпочиташ да я лиша от нещо друго?
— Даже и да ме убиеш, Боунс ще те намери — казах задъхано. Бях обляна в пот, а болката в ръката ми бе невъобразимо мъчителна. — И горчиво ще съжаляваш, когато това се случи, повярвай ми.
Калибос и Макс се изкискаха, сякаш бях казала някаква шега.
— Той няма да започне война заради теб — заяви усмихнато Макс. — По дяволите, той се ожени за теб само за да подразни нашия господар.
Ето защо баща ми се чувстваше в такава безопасност, че да рискува да ме убие — мислеше си, че ще бъде защитен от новите си „приятели“ и че Боунс се бе оженил за мен единствено, за да ядоса Иън.
— О, Боунс ще те открие. Разчитай на това.
Те се спогледаха, притеснени от моята категорична увереност.
— Колко патетично! — каза накрая Макс. — Опитваш се да ме изплашиш, за да те оставя жива, но това няма да стане. Калибос, все пак излез навън и постой на стража, в случай че приятелят й реши да се появи по-рано от очакваното.
— Но аз още не съм се позабавлявал с нея — запротестира другият вампир, като ми хвърли поглед, който ме накара да се присвия от отвращение.
— Ще си получиш своето — отвърна рязко Макс. — Аз организирах всичко, значи съм с предимство.
Докато се отправяше към вратата Калибос ми хвърли самодоволна усмивка.
— Ще се видим скоро, скъпа.
Макс се изправи и бавно тръгна към майка ми. За да не се стегне пердето около врата й и да може да диша, тя стоеше на палци. Столът под нея заплашително се клатеше на трите си крака. Китките й бяха завързани с парче от пердето и той с усмивка се вгледа в преплетените й пръсти.
— Кой от тях ще пожертваш, Джъстайна? Чакай да ги преброим — каза Макс и запя познатата детска песничка, като почукваше пръстите един след друг. — Кутрето отишло на пазар, безименният останал у дома, средният пръст ял печено говеждо…
Мислено се приготвих да опитам късмета си. Сега, когато единият от тях бе навън, това бе най-добрата възможност, която щеше да ми се удаде. Обаче ми бе трудно да се съсредоточа. През всичките години на борба с вампирите бях свикнала на побоите, но при сегашните ми рани всеки момент можеше да изгубя съзнание.
Очите на майка ми срещнаха моите и после тя ритна стола под краката си.
— Дявол да го вземе! — извика Макс, като я придържаше с едната си ръка. — Защо го направи?
В секундата, в която вниманието му бе отвлечено, дръпнах с всичка сила забитите си за пода китки, усещайки как плътта ми се разкъсва. Бих освободила едната си ръка, когато той се обърна.
— Какво по дяволите…?
Макс пусна майка ми. Тялото й увисна на пердето на половин метър над пода, докато аз с рязко дръпване освободих и другата си ръка, без да обръщам внимание на изгарящата болка. Опитах се да взема единия от ножовете, но ранените ми китки не можеха да държат нищо. Ритнах ги настрани и се хвърлих с главата напред към Макс, като го блъснах толкова силно, че го повалих на пода. Единственото, което ми трябва, е малко от твоята кръв — помислих си, като го захапах зверски — и ще се възстановя достатъчно, за да мога да се боря.
Внезапен трясък ме накара да обърна глава към прозореца. Последното нещо, което видях, бе дъжд от парчета стъкло, после усетих пареща болка в шията и светът около мен притъмня. Стори ми се, че чух викове, но някак отдалече, след това вече нищо не чувах, нищо не чувствах. Какво облекчение да се освободиш от болката!
Дойдох в съзнание заедно с усещането за някаква течност, която се изливаше в гърлото ми. Опитах се да я изплюя, но не можах. Потокът не спираше, принуждавайки ме да преглъщам отново и отново.
— … не я оставяй да умре! — Стори ми се, че чух вика на майка ми, после гласът на Боунс дойде от много близо.
— … хайде, съкровище, пий! Не, трябва да поемеш още…
Задавих се, течността преливаше от устата ми, докато неясните форми около мен започнаха да придобиват по-ясни очертания. Устните ми бяха притиснати до хлъзгава от кръв шия и аз се отдръпнах, преглъщайки и кашляйки.