Той гледаше през прозореца към планинския хребет в далечината. Вампирите имаха способността да седят съвършено тихо, неподвижни като статуи. Боунс определено бе красив като произведение на изкуството. На лунната светлина тъмнокестенявата му коса изглеждаше по-светла. Беше я боядисал от руса отново в естествения й цвят, за да е по-незабележим, когато сме на работа. Ефирните сребристи лъчи осветяваха и извивките на слабото му лице с кристално гладка кожа. Тъмните му вежди бяха в тон с цвета на очите му, когато не светеха във вампирско зелено. Сенките подчертаваха още повече перфектно изваяните му високи скули, когато той обърна глава и ме видя да стоя до вратата.
— Здравей. — Загърнах по-плътно халата, който бях облякла, усещайки във въздуха напрежението, което го изпълваше. — Нещо не е наред ли?
— Няма нищо, съкровище. Всъщност съм малко неспокоен.
Това привлече вниманието ми. Седнах до него.
— Ти никога не си неспокоен.
Боунс се усмихна.
— Имам нещо за теб, обаче не знам дали ще го искаш.
— Защо да не го искам?
Той се смъкна от дивана, за да коленичи пред мен. Аз все още не схващах. Едва когато видях черната велурена кутийка в другата му ръка, ми проблесна.
— Катрин. — Ако вече не се бях досетила за намерението му, използването на истинското ми име за първи път щеше да ми го подскаже. — Катрин Катлийн Кроуфийлд, ще се омъжиш ли за мен?
Едва тогава осъзнах колко много съм искала той да ме попита точно това. Разбира се, ние бяхме женени по вампирските закони, но срязването на дланта на Боунс и поставянето й върху моята заедно със заявлението, че ме обявява за своя съпруга, не се покриваше много с обгърнатите в бяло сватбени фантазии, които имах от малка. Освен това Боунс го бе направил, за да предотврати избухването на война между своето семейство и това на създателя му Иън по въпроса кой има права над мен.
Обаче докато гледах сега Боунс, всичките ми детски фантазии се изпариха. Вярно е, че той бе бивш човек жиголо, превърнат във вампир убиец вместо в очарователен принц, но нито една героиня от приказките не се е чувствала така, както се почувствах аз, когато мъжът, в когото бях лудо влюбена, ме помоли на колене да стана негова жена. Гърлото ми се сви от вълнение. Как можеше да съм такава късметлийка?
Боунс изпуфтя с престорено раздразнение.
— За първи път загуби дар слово. Ако нямаш нищо против, избери някакъв отговор. Напрежението ме измъчва.
— Да.
Очите ми се напълниха със сълзи, въпреки че се разсмях от истинската радост, която изпълни цялото ми същество. Нещо хладно и твърдо се плъзна на пръста ми. Едва успях да го видя, тъй като погледът ми бе замъглен, но зърнах червен блясък.
— Поръчах да изработят този пръстен преди почти пет години — каза Боунс. — Знам, че си мислиш, че по-рано бях притиснат от обстоятелствата да се обвържа с теб, но това не е вярно. Винаги съм искал да се оженя за теб, Котенце.
За хиляден път съжалих за начина, по който го бях напуснала преди години. Тогава смятах, че го предпазвам. Оказа се, че просто ненужно бях причинила болка и на двама ни.
— Как може да се притесняваш да ми предложиш брак, Боунс? Бих умряла за теб. Тогава защо да не искам и да живея за теб?
Той ме дари с дълга, страстна целувка и едва когато се отдръпнах от него, останала без дъх, прошепна върху устните ми:
— Знам само, че същото искам и аз.
По-късно лежах в прегръдките му, очаквайки зората, която скоро щеше да настъпи.
— Какво предпочиташ: да избягаме или да направим голяма сватбена церемония? — попитах сънливо.
Боунс се усмихна.
— Знаеш какви сме ние вампирите, съкровище. Винаги си падаме по пищни изпълнения. Освен това съм наясно, че вампирското ни обвързване не се покрива с представата ти за истинска сватба, затова искам да го направим както трябва.
Възкликнах развеселено:
— Еха, голяма сватба! Ще ни трябва адски много време да обясним менюто на фирмата за кетъринг. Избрани блюда с говеждо или морски дарове за хората, сурово месо и части от тяло за гулите… и буре топла прясна кръв на бара за вампирите. Боже, направо си представям изражението на майка ми.
Усмивката на Боунс стана лукава и той скочи от леглото. Гледах го с любопитство, тъй като той отиде в другия край на стаята и набра някакъв номер на мобилния си телефон.
— Джъстайна?
Втурнах се към него, щом чух името на майка ми. Боунс избяга далече от мен, като преглътна смеха си, и продължи да говори: