— Защо?
— Те вече не са ни врагове. В Сайгон има „Макдоналдс“ и „Кентъки Фрайд Чикън“. Във всеки случай ние искаме те да ни помагат да открием нашите изчезнали в сражения. Остават още около две хиляди души, за които няма никакви данни. Техните изчезнали са триста хиляди.
— Според мен всички са в Сан Диего.
— Не, всички са мъртви. Включително Тран Куан Ли, убит в долината А Шау, най-вероятно от господин Орт, макар че той ни дава много ясна информация. — Хелман продължи: — Така че този ветеран Виктор Орт пратил писмото на Американските ветерани от Виетнам. Наред с допълнителни обяснения, в които разказал как, къде и кога е открил писмото и трупа. От благодарност към хората, които пращат такива писма, АВВ уредили превода на писмото и се готвели да го пратят на господин Орт, но един член на организацията, офицер от запаса, го прочел и разбрал, че държи свидетелски разказ за убийство. Този човек се свърза с нас. Ако беше цивилен, щеше да се обърне към ФБР.
— Това е бил щастливият ви ден. А някой все пак пратил ли е превода на господин Орт?
— На господин Орт беше пратен превод на любовно писмо и благодарствен адрес.
— Ясно. Оригиналът на това писмо при вас ли е?
— Да. Освен това установихме автентичността на хартията и мастилото и го дадохме на трима различни преводачи. Резултатът е почти един и същ. Няма съмнение, че Тран Ван Вин описва на брат си Тран Куан Ли убийство. Писмото е поразително и смущаващо. — Той прибави: — Ще ти покажа копие на превода, разбира се.
— Налага ли се?
— В писмото няма много сведения, освен онези, които ти разказах, но може да те мотивира — отвърна Хелман.
— За какво?
— Да откриеш автора му. Тран Ван Вин.
— Каква е вероятността Тран Ван Вин да е жив? Карл, бе избито почти цяло поколение виетнамци!
— „Почти“ е ключовата дума.
— Да не споменавам ниската естествена продължителност на живота.
— Трябва да се опитаме да открием този свидетел — сержант Тран Ван Вин. За съжаление, във Виетнам има само около триста фамилни имена, а населението на страната е осемдесет милиона.
— Значи телефонният указател няма да ни е от голяма полза.
— Няма телефонни указатели. Но имаме късмет, че фамилията на този човек не е Нгуен. Половината виетнамски фамилии са такива. За щастие фамилното име Тран не се среща чак толкова често, а другите две имена — Ван Вин и Куан Ли — стесняват обсега на търсене още повече.
— Разполагате ли с роден град и дата на раждане?
— Не ни е известна рождената дата, но знаем приблизителната възраст, разбира се — нашата възрастова група. Пликът е бил адресиран до брата през бойната част на Тран Ван Вин и носи обратния му адрес. Тези адреси показват, че и двамата са служили в северновиетнамската армия, а не в южновиетнамския Виетконг, следователно са от Севера. Всъщност в писмото се споменава за родното им село, Там Ки, но не го открихме на нашите карти на Виетнам, нито Северен, нито Южен. Както може би си спомняш, в това няма нищо необичайно — местните често наричат селата си с едно име, докато на официалните карти е написано друго. Но работим по този въпрос. Там Ки е много важно за откриването на този човек, Тран Ван Вин.
— И ако го откриете? Какво повече ще ви каже от самото писмо?
— Може да разпознае убиеца по старите снимки от военните досиета.
— След трийсет години ли?
— Възможно е.
— Значи имате заподозрени, така ли?
— За момента не. Но проверяваме военния архив и издирваме имената на всички капитани от Първа въздушнопреносима пехотна дивизия, които на седми февруари хиляда деветстотин шейсет и осма са се намирали в района на Куанг Три. Освен това, разбира се, търсим лейтенантите от Първа въздушнопреносима, които са били убити или изчезнали в сражение по същото време и на същото място. Разполагаме само с това — два чина, капитан и лейтенант, тяхната бойна част, Първа въздушнопреносима, един град, Куанг Три, и датата седми февруари хиляда деветстотин шейсет и осма, действителната дата на убийството, описано в писмото от другия ден.
Докато с Карл се отдалечавахме от статуите, се замислих за всичко това. Виждах накъде вървят нещата, но не исках да ходя там.
— Можем да стесним обсега на търсене — продължи Хелман — и въз основа на военния архив да съставим списък на вероятните заподозрени. После ще поискаме ФБР да разпита тези бивши капитани, ако са цивилни, а ние ще разпитаме онези от тях, които все още са на служба. В същото време ще търсим единствения свидетел на убийството. На пръв поглед няма голяма надежда, Пол, но както отлично знаеш, някои престъпления са били разкривани и с още по-малко улики.