— Да не споменаваме за некролога ми.
— И там ще изглежда отлично.
Карл не се шегува често, затова се захилих, просто от учтивост. Това струва ми се, го насърчи да продължи.
— Казах ли ти, че министерството на отбраната ще те повиши със задна дата в старши подофицер и ще ти преизчисли пенсията?
— Предай им моите благодарности.
— В замяна на две-три седмици от свободното ти време.
— Винаги има уловка.
Хелман спря и запали нова цигара! Спогледахме се под една улична лампа. Той издиша облак дим.
— Можем да намерим друг, но твоето име зае първите три места от списъка. Никога не съм те молил за услуга…
— Молил си ме, разбира се.
— И съм те измъквал от някои много заплетени положения, Пол.
— В които си ме забърквал ти, Карл.
— В повечето се забъркваше сам. Бъди честен пред себе си.
— Студено е. Пие ми се. Прекалено много пушиш. — Обърнах се и закрачих.
Край на срещата. Край на Карл. Продължих да вървя, като си го представях застанал под лампата, захапал цигарата, вперил очи в гърба ми. Е, бях приключил поне с едната неприятност.
Установих, че кой знае защо, забавям крачка. Изведнъж вцепененият ми ум се изпълни с всевъзможни мисли. Една от тях бе Синтия, разбира се. „Трябва да напишеш второто действие, Пол.“ Номер ли ми играеха?
Определено трябваше да направя нещо, за да раздвижа кръвта във вените си. Но не можех да повярвам, че Синтия иска да рискувам живота си, за да съживя връзката ни. Сигурно не знаеше точно какво има предвид Карл.
Докато вървях, мислите ми се насочиха към любимата ми тема — аз. Какво щеше да е най-добре за Пол Бренър? Внезапно си представих, че заминавам за Виетнам и се връщам като герой — предишните два пъти това не се бе случило, но може би сега… После си представих, че ме връщат в ковчег.
Озовах се спрял в светлия кръг под улична лампа. Обърнах се към Карл Хелман. Спогледахме се от двете страни на мрака, всеки окъпан в ярка светлина.
— Ще имам ли свръзки във Виетнам? — извиках му аз.
— Разбира се — потвърди той. — Една в Сайгон и друга в Ханой. Освен това в Хюе може би ще има човек, който ще ти помага. Операцията е в ход. Липсва само един човек, за да я задейства.
— С колко време ще разполага този човек?
— Ще имаш туристическа виза за двайсет и един ден. Ако поискаме по-дълъг срок, ще събудим подозрение. Ако имаш късмет, ще се прибереш по-рано.
— А ако нямам, ще се прибера още по-рано.
— Мисли оптимистично. Трябва да си представяш успеха.
Всъщност си представях много хора, събрани в моя чест, всички с чаши уиски — тържество по случай посрещането ми или ирландски помен.
Нямам нищо против опасните задачи. Някога живеех заради тях. Обаче тази история беше свързана с Виетнам… хрумна ми, че съм избегнал съдбата си и сега тя ме дебне. Побиха ме тръпки.
— Ако този път не успея, ще изсекат ли името ми на Стената? — попитах Карл.
— Ще проверя. Но мисли оптимистично.
— Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш с мен?
— Категорично.
— Кога заминавам?
— Утре сутрин. Яви се на „Дълес“ в осем нула нула. Ще ти пратя по имейла инструкциите за срещата на летището.
— С личния си паспорт ли?
— Да. Прикритието ти ще е леко. На летището ще ти донесат визата, билетите и хотелските резервации, пари и някои неща, които трябва да запомниш. Трябва да заминеш на чисто.
— Това ли е всичко?
— Да. Да вървим да те почерпя.
— Когато се върна. До скоро.
— А, още нещо — спря ме Карл. — Предполагам, че ще съобщиш на Синтия за заминаването си. Не бъди много конкретен. Искаш ли аз да поговоря с нея, след като заминеш?
Не отговорих.
— Е — каза той, — тогава успех и ти благодаря.
Ако стояхме по-близо един до друг, щяхме да се ръкуваме, но сега просто небрежно си отдадохме чест, като докоснахме шапките си. Извърнахме се и се разделихме.
3.
След срещата с Карл изпих няколко чаши сам вкъщи, после пратих имейл на Синтия. Човек никога не бива да пие, когато има достъп до каквато и да било форма на комуникация — имейл, мобилен и обикновен телефон или факс. Принтирах съобщението и го прибрах в сака си с намерението на сутринта да го препрочета, за да видя колко пиян съм бил. Изтрих мейла в компютъра, в случай че от Вътрешната служба за сигурност в КСО решат да претършуват файловете ми.