Явно сегиз-тогиз продължавам да си мисля за нея. Особено сега, преди да се върна на мястото, което ни беше разделило и бе променило съдбата ни.
Моята свръзка все още я нямаше, а вече бях приключил с кафето и две опаковки фъстъци. Стенният часовник показваше осем и десет. Помислих си дали този път да не постъпя така, както трябваше да постъпя предишния — да се разкарам от това летище и да се прибера вкъщи.
Но останах на мястото си и продължих да мисля за това-онова: Виетнам, Пеги Уолш, Виетнам, Синтия Сънхил.
Извадих имейла до Синтия от сака си и го прочетох:
„Скъпа Синтия,
Както ти е казал Карл, заминавам в командировка за Югоизточна Азия. Би трябвало да се върна след две-три седмици. Разбира се, има вероятност да се натъкна на известни проблеми. В такъв случай трябва да знаеш, че сам взех решение да замина и това няма нищо общо с теб.
Що се отнася до двама ни, връзката ни беше бурна още от първия миг в Брюксел. Всъщност съдбата, службите ни и животът се бяха наговорили да ни държат разделени и да не ни позволят да се опознаем истински.
Измислил съм план да се съберем, да се срещнем по средата на пътя, и в буквален, и в преносен смисъл. През войната ергените си взимаха едноседмична отпуска на екзотични места, където можеха да се поотпуснат. Женените и онези, които имаха сериозни връзки, се срещаха с любимите си в Хонолулу. Така че след двайсет и един дни ще те чакам в Хонолулу, в «Роял Хауаян Хотел». Резервациите ще са на истинските ни имена. Ще последва двуседмична отпуска на някой от отдалечените острови.
Ако решиш да не дойдеш, ще те разбера и ще зная, че си взела решението си. Моля те, не ми отговаряй, просто ела или недей да идваш.
Е, не беше прекалено блудкаво и сантиментално. Не съжалявах, че съм го пратил. Нямаше и правописни грешки, нещо рядко срещано за имейл.
Както казах, до тази сутрин не бях получил отговор, което можеше да означава, че Синтия не си е отворила електронната поща или че ме е послушала да не ми отговаря, също като Пеги Уолш, която не бе дошла да ме изпрати на летището.
Вратата се отвори и в залата влезе добре облечен мъж на моята възраст. Носеше две чаши кафе и найлонова торбичка от сувенирен магазин. Остави всичко на масата и протегна ръка.
— Здравейте, аз съм Дъг Конуей. Съжалявам за закъснението.
— Аз пък съжалявам, че изобщо сте тук.
Дъг Конуей се усмихна и седна срещу мен.
— Едното кафе е за вас. Без мляко, нали?
— Благодаря. Искате ли фъстъци?
— Вече закусих. Първо ми е наредено да ви благодаря, че приехте тази задача.
— Кой ми благодари?
— Всички.
Отпих глътка кафе и измерих с поглед господин Конуей. Изглеждаше доста интелигентен. Носеше тъмносин костюм, пастелносиня вратовръзка и имаше някак честен вид, следователно не беше от ЦРУ. От километър различавам момчетата от КСО, към които той също не се числеше. Затова попитах:
— ФБР?
— Да. Ако получи някаква развръзка, този случай е вътрешен въпрос. Няма да участват ЦРУ, военното разузнаване и разузнавателната служба на външното министерство. Само ФБР и КСО. Прилича на убийство, затова ще го третираме като такова.
Е, може и да имаше честен вид, обаче не беше честен.
— Някой в ханойското посолство ще знае ли за моето присъствие? — попитах.
— Решихме да ограничим разпространението на тази информация.
— До кого?
— До онези, които трябва да знаят, с други думи, почти до никого. Служителите от посолството и консулството са абсолютно безполезни. За щастие в посолството има наш човек, който обучава виетнамската полиция за борба с търговията с наркотици. Казва се Джон Игън и е осведомен за вашето пътуване. Ако загазите и се наложи да се свържете с посолството, търсете него.
— Защо Джон Игън не намери човека, когото трябва да открия аз?
— Защото си има друга работа. Освен това един турист има по-голяма възможност да пътува.
— Освен това не искате американското правителство пряко да се забърква в случая. Нали така?
Естествено господин Конуей не отговори, а попита:
— Имате ли някакви въпроси, преди да започна инструктажа?
— Струва ми се, че току-що ви зададох въпрос.
— Добре тогава, да започваме. Първо, задачата ви е ясна, но не е проста. Трябва да откриете виетнамец на име Тран Ван Вин — това ви е известно. Той е свидетел на вероятно убийство.