— Добре, сега за Там Ки — продължи той. — Това е целта ви преди Ханой. По един или друг начин ще открием това село и ще ви предадем информацията най-късно в Хюе. Щом стигнете в селото, най-вероятно ще заварите много хора с фамилно име Тран. Може да ви потрябва преводач, защото в Там Ки едва ли ще има много англоговорещи. Нали така?
— Ясно.
— Вие знаете малко френски, нали?
— Съвсем малко.
— Някои от по-старите хора и католическите духовници знаят френски. Но се опитайте да си осигурите англоговорещ преводач. Няма нужда да ви казвам, че един американец, който разпитва за човек на име Тран Ван Вин в село, пълно с хора, носещи фамилията Тран, ще привлече известно внимание. Затова помислете как да се справите с проблема. Вие сте ченге. И преди сте го вършили. Опипайте почвата, хората.
— Ясно. Продължавайте.
— Добре — каза господин Конуей, — аз лично смятам, че Тран Ван Вин е мъртъв. Няма начин да не е. Нали така? Заради войната, възрастта му и прочее. Ако е загинал в сражение, има вероятност това да се е случило другаде, както брат му е бил убит в долината А Шау. Но ще има семеен олтар в негова памет. Трябва категорично да потвърдите смъртта му. Сержант Тран Ван Вин на възраст между петдесет и шейсет, служил в народната армия, участвал в боевете при Куанг Три, брат на Тран Куан Ли…
— Ясно.
— Когато се настаните в хотела, не се свързвайте с нас. В хотелите понякога пазят копия на пратените от вас факсове и местната полиция ги проверява. Същото се отнася за телефонните разговори. Всички набирани номера се записват заради сметките, както навсякъде по света, но се предоставят и на полицията. А и телефоните могат да се подслушват.
Вече знаех всичко това, обаче Конуей имаше списък, който трябваше да покрие.
— Що се отнася до пристигането ви — осведоми ме той, — вашата сайгонска свръзка ще провери дали сте се настанили в „Рекс“. Ако ви потърси някой местен, обаждането няма да събуди подозрение. После свръзката ви ще ни съобщи по сигурен факс или имейл от американска фирма. Така че ще научим, ако поради някаква причина не сте пристигнали в „Рекс“.
— И какво ще направите?
— Ще проучим въпроса.
— Благодаря.
— Добре, в тази пластмасова чанта има противомаларични таблетки за двайсет и един дни. Трябвало е да започнете да ги взимате преди четири дни, но не се безпокойте — ще останете три дни в Сайгон, където няма много маларийни комари. Изпийте първото хапче още сега. Вътре има и антибиотик, който, надявам се, няма да ви потрябва. Не пийте вода от чешмата и внимавайте с всякаква сурова храна. Може да се заразите с хепатит „А“, но докато се проявят симптомите, вече ще сте се прибрали. Ако знаехме по-рано, че ще пътувате, щяхме да ви направим ваксина за хепатит…
— От доста време сте знаели, че ще пътувам — аз съм човекът, който беше в неведение.
— Няма значение. По време на полета прегледайте пътеводителя. В чантата има и копие на преведеното писмо. Прочетете го, но когато кацнете в Сеул, се избавете от него.
— Уф… Мислех да го нося със себе си на „Тан Сон Нат“.
— Съжалявам, ако по време на инструктажа съм обидил интелигентността или професионалните ви способности, господин Бренър — отвърна господин Конуей. — Просто изпълнявам заповед. Карл ми каза, че може да не ми харесате, но всъщност не е така. Затова ще ви дам един приятелски съвет — има вероятност да научите повече, отколкото трябва да знаете. Отношението ви към тези открития ще определи и отношението към вас.
Спогледахме се. Всеки нормален човек щеше да си тръгне още на мига. Обаче господин Конуей правилно беше пресметнал, че Пол Бренър не се плаши от такива неща — господин Пол Бренър бе по-любопитен от всякога и извънредно мотивиран да открие за какво става дума. Пол Бренър е идиот.
Господин Конуей се прокашля.
— Добре, имате дълъг престой в Сеул. Прекарайте го в чакалнята на „Ейжиана“. Там може да ви очаква човек или съобщение с още информация. И ако се окаже, че следствието води до задънена улица, ще ви наредят да се върнете. Разбирате ли?
— Разбирам.
— Мога ли да направя нещо за вас? — попита ме господин Конуей. — Някакви съобщения в последния момент, инструкции, лични въпроси?
— Всъщност можете. — Извадих един плик от джоба си. — Трябва ми самолетен билет от Банкок до Хонолулу и хотелска резервация за там. За няколко дни, после за Мауи. Ето маршрута и номера на кредитната ми карта.