— Не ще и дума. — Намирах се на дипломатически прием и се опитвах да съм дипломатичен, обаче това не е силната ми страна. Попитах го: — Какво си мислеше?
— Моля?
— Какво си мислеше, когато прати гаджето си с мен на опасна задача?
Бил, изглежда, обмисли какво си е мислил и се прокашля.
— Понякога, господин Бренър, въпросите на националната сигурност са по-важни от личните съображения.
— Понякога. И ако това е един от тези моменти, не би трябвало да се оплакваш от случилото се.
Това не му хареса.
— Честно казано, идеята ми не беше такава.
Не си направих труда да го попитам каква е била идеята му.
— Можеше да откажеш.
Бил кипеше, обаче продължи да мълчи.
— Макар че това нямаше да се отрази добре на кариерата ти — продължих аз.
Той може и да си помисли, че го изкарвам кариерист, готов да стане сводник на гаджето си, за да се издигне. Обаче запази мълчание, както се отнасят хората с някой неизлечимо болен.
Сюзан реши, че е време да смени темата.
— Пол, казах на Бил, че знаем кой е убитият лейтенант, но че не сме успели да разкрием убиеца.
— И Бил повярва ли ти?
— Не, Бил не й повярва — отговори самият той.
— Бил не ти вярва — казах й.
— Е, такава е истината — заяви Сюзан. — Казах му, че сме открили Тран Ван Вин, но че сме решили да не рискуваме да носим онези неща с нас и сме ги скрили.
Очите ни се срещнаха за половин секунда и аз погледнах Бил, за да видя реакцията му, обаче той бе неразгадаем като полковник Манг.
Наистина нямах представа дали Сюзан му е казала тези неща, защото тя говореше какво ли не. Още от самото начало беше знаела кой е убиецът, Бил също го бе знаел, затова Сюзан се опитваше да ме предпази, което беше много мило, само че номерът нямаше да мине.
— Всъщност няма да е зле вицепрезидентът да присъства на тази среднощна среща — казах на Бил.
Той дълго ме наблюдава, после каза:
— Вицепрезидентът не се интересува от разследването на убийства.
— Може да се заинтересува специално от това. Кажи на хората му, че е в негов интерес да дойде.
— Вие сте подписали различни заявления, свързани с националната сигурност и държавната тайна — напомни ми Бил. — Независимо от сегашния ви статут, те все още важат.
— Освен това съм се заклел да защитавам конституцията.
Той ме изгледа сурово.
— Във Вашингтон със сигурност са ви казали че ако приемете тази задача, животът ви може да е в опасност.
Такива изявления обикновено предшестват операцията, а не се правят след нея, така че в този контекст това по-скоро бе заплаха.
— Може ли да поговорим насаме? — попитах го.
— Не — отсече Сюзан, преди Бил да успее да отговори.
— Чисто лично — казах й. — Нищо служебно.
— Няма да ме обсъждате така — заяви тя.
— Всички сме достатъчно възрастни, за да обсъдим въпроса заедно — включи се и Бил.
— Аз не съм чак толкова възрастен. — Дадох му знак да ме последва. — Мъжка приказка.
Сюзан побесня, обаче си остана на мястото и запали цигара. С Бил се отдалечихме така, че да не може да ни чува.
— Трябва да си поговорим за Сюзан и… хм, за една работа — казах му аз. — Ако открия или дори само заподозра, както вече подозирам, че се е предвиждало да ме очистят и че ти си знаел, одобрявал или планирал този момент от операцията, ще те убия. А сега да си поговорим за Сюзан.
Той ме зяпаше и мълчеше.
Мога да изпълнявам сапунени опери за около пет минути, след което се връщам към истинското си аз и сега реших, че трябва да го направя, затова заявих:
— Наистина съжалявам за случилото се. Признавам, че знаех за връзката ти със Сюзан и нямам навика да гоня чужди жени или гаджета. — Обикновено. — И както, сигурен съм, вече са ти казали, имам връзка с една жена в Щатите. Затова не се оправдавам и трябва да знаеш, че Сюзан се съпротивляваше на ухажването ми. Операцията приключи и аз си заминавам. Още веднъж се извинявам за всички проблеми, които съм ви създал, и се надявам двамата да можете да го преодолеете.
Проучих лицето му, докато той обработваше тия кавалерски мъжки глупости. Наистина вярвах в част от тях и изпитвах противоречиви чувства към Сюзан. Само че бях почти сигурен, че тя вече не проявява интерес към Бил и че може би Бил не проявява интерес към нея. Ала както се казва, трябваше да разчистя облаците и да дам на Бил възможност да си каже думата.