— Така е. Първо го изнудваш и после го оставяш да стане президент на Съединените щати.
Той се огледа за пепелник и смени темата.
— Тя е голяма красавица.
— Не си я виждал в седем сутринта с махмурлук.
— Пак ще е хубава. Господин Станли сърди ли ти се?
— Всъщност може би е облекчен.
— Аха. — Карл едва забележимо се усмихна и изтръска пепелта на цигарата си в една саксия. — Изглежда ми от ония жени, с които не може да се справи никой мъж. Даже ти.
— Това комплимент ли е?
— Би трябвало. Е, аз току-що пристигам и не зная почти нищо, освен онова, което ми разказа посланикът.
— Какво ти разказа?
— Само каквото знае той и каквото му е докладвал Бил Станли, а именно, че разследваш убийство, извършено през войната, и следствието е завършило плодотворно. Вярно ли е?
— Зависи какво разбираш под „плодотворно“.
— Откри ли Тран Ван Вин?
— Да. В Бан Хин.
— И той пазеше сувенири от войната.
— Да.
— У теб ли са?
— Как е Синтия?
Смяната на темата не го смути.
— Добре е и ти праща целувки. Разочарова се, че ти промени плановете си за Хаваите. Но разбира причината.
— Не гради заключения въз основа на неубедителни доказателства.
— Никога не го правя. — Той допи кафето си и изтръска пепелта в чашата. — Господин Станли казал на посланика, че си извършил някакво пътнотранспортно нарушение и полицията те е разпитвала.
— Точно така.
— Сериозно ли беше нарушението?
— Убих двама полицаи и двама войници.
Карл като че ли нито се смая, нито се изненада.
— Но полицията не е сигурна, че си бил ти, нали?
— Всъщност тук няма значение.
— Вярно е. Посланикът изглежда разстроен, че ще му гостуваш, но явно с нетърпение очаква компанията на госпожа Уебър.
— Нямам представа защо.
— Трябва да те измъкнем от тази страна преди властите да открият, че си тук, и да поискат да бъдеш предаден на полицията.
— Кои власти?
— Ханойските, разбира се. Да не страдаш от параноични самовнушения?
— Не. Но съм абсолютно сигурен, че някои хора във Вашингтон искат да ме убият.
— Дори някои хора да желаят смъртта ти, всички те са тук. На първо място господин Станли, но не поради причините, които си мислиш.
— Карл, точно сега не е време за твоето извратено чувство за хумор. Освен това съм ти ядосан.
— Някой ден ще ми благодариш за това. Виждам, че си поотслабнал. Да не би да не си се хранил както трябва?
— Виж, полковник, искам най-късно до утре вечер да съм се махнал от тук. Преживях достатъчно вълнения. Биен?
— О, отлично си спомням това усещане. Мислиш ли, че трябва да отида в Ку Чи и Ксуан Лок?
— Защо не? И без това си тук. Освен това искам Сюзан да дойде с мен.
— Това не е мой проблем.
— Вече е твой.
— Ще видя какво мога да направя. Този полковник Манг ли е причина за главоболията ти?
— Причините за главоболията ми са много, обаче той е най-очевидната и най-откровената.
Той не обърна внимание на намека ми.
— Къде е сега този човек?
— На десетина минути път с кола от тук. Тази вечер със Сюзан прекарахме един неприятен час с него в щаба на Гестапо.
— Но щом те е освободил, не би трябвало да се безпокоиш чак толкова много.
— Сложно е за обяснение, а не бива да оставяме ония хора вътре прекалено дълго сами.
— Защо?
— Виж ме, Карл. Хубаво ме виж. На глупак ли ти приличам?
Той се включи в играта и се вгледа в лицето ми.
— Изглеждаш доста интелигентен. Може би даже прекалено.
— Защо ме прати на тази операция?
— Защото си най-добрият човек, с когото разполагам.
— Вярно е. Обаче не най-добрият от службата.
— Навярно. Но те се опитаха да ми отнемат случая и трябваше да ги впечатля с най-добрия си агент.
— Кои са тези „те“?
— Няма значение.
— Ти какво печелиш?
Карл очакваше този въпрос.
— Само удовлетворението от добре свършената трудна работа.
— Аз поканен ли съм на церемонията по производството ти?
— Разбира се.
Изгледах го.
— Разбираш ли, че следващият президент на Съединените щати може да е крадец и убиец, полковник?
— Вероятен крадец и убиец.
— Докато ние с теб сме се бръчкали в джунглата, тоя тип си е седял в кабинета в щаба на американските военни съветници в Цитаделата в Куанг Три и е въртял сделки на черната борса. После, когато са се разхвърчали лайната и навсякъде около него са умирали американски войници и морски пехотинци, той намира време да извърши убийство и обир. Чел си оригиналното писмо. Това не те ли смущава?