Всички трябваше да се задоволят с това и полковник Гудман продължи нататък.
— Вие, полковник Хелман, сте опитен професионален следовател. Какво е мнението ви за тези доказателства? Ще препоръчате ли ново разследване? Или повдигане на обвинение? Или може би прекратяване на следствието?
Карл подръпна долната си устна, после отговори:
— Трябва да отчетем изтеклото време и характера на свидетеля. Той може да изглежда сигурен и надежден, но аз не бих го призовал в съда, освен ако показанията му не се подкрепят с още доказателства… а единственото споменато досега сериозно веществено доказателство, войсковият наряден списък, просто не е достатъчно. Ако аз водех следствието, на този етап щях да го прекратя.
— Това не е вярно, Карл, и ти го знаеш — възразих аз. — На този етап от следствието правиш единственото, което можеш да направиш. Разпитваш заподозрения.
Джон Игън рязко се намеси.
— Това няма да го бъде, нито тук, нито никъде. — Той плъзна поглед по присъстващите и ни напомни: — Отклоняваме се от най-важното. Този… този проблем може да съсипе живота и политическата кариера на един достоен човек, многократно награждаван ветеран, съпруг, баща и всеотдаен общественик. Американският народ няма нужда от повече скандали или лов на вещици. Има и международни съображения. Според мен всичко това не е достойно за по-нататъшно обсъждане.
Полковник Гудман се замисли за миг.
— Бих искал да зная какви са намеренията на всеки от нас, тоест на хората, които разполагаме с тази информация. Джон?
— Ще я забравя и тази среща изобщо не се е състояла.
— Бил?
— Ще я забравя.
— Полковник Хелман? Всъщност вие водите следствието, нали?
— Следствието не беше официално и никога няма да е — отвърна Карл Хелман. — Смятайте делото за унищожено.
Стори ми се, че чух облекчена въздишка. Полковник Гудман ме погледна.
— Пол?
— Искам да се срещна със заподозрения.
Военният аташе понечи да каже нещо, после се отказа и се обърна към Сюзан.
— Госпожице Уебър?
— Нямам абсолютно никакъв опит в юридическите или криминални въпроси и не зная на какви изисквания отговарят убедителните или косвените доказателства, надеждните или несигурните свидетели. Но зная, че капитан от армията на Съединените щати е извършил четири убийства и грабеж и че единственият капитан, който може да ги е извършил, се намира в гостната на втория етаж. Здравият разум налага да поговорим с него. Той може би ще е в състояние да ни каже къде е бил в съответния ден. Възможно е да е бил в отпуска, в болницата или в компанията на десетина души. Трябва да се поразровите малко по-надълбоко и може би ще останете доволни от откритията си или ще установите, че се налага да се разровите още по-надълбоко.
Отново настана дълго мълчание. Накрая го прекъснах.
— Вижте, самият аз не съм убеден, че Едуард Блейк е убиец. Може би дори ми се иска да се убедя в противното. Сюзан има право. Нищо няма да изгубим, ако поговорим с него.
— Значи искаш да се кача горе и да измъкна вицепрезидента на Съединените щати от леглото, за да слезе тук и да отговори на въпросите ти за вероятното си участие в убийство, така ли? — попита Игън.
— Защо не?
— Защото ако бях на негово място, щях да те пратя на майната ти.
— Много пъти са ме пращали там, Джон. В такива случаи взимам призовка.
— Да не си се побъркал?
— На този въпрос може да ти отговори Карл.
Игън не си направи труда да го попита.
— Виж, щом искаш да я караме по закона, тук нямаш никакво право да разпитваш никого и в никакъв случай вицепрезидента.
— Доброволните разпити са нормална практика, Джон. Първо питаш човека дали иска доброволно да отговори на няколко въпроса. Ако не иска, ставаш малко подозрителен и после пращаш призовка.
— Еба ти глупостите.
Офицерите рядко ругаят.
— Мерете си приказките, моля — намеси се Гудман.
— Боже Господи… — изпъшка Игън. — Не мога да повярвам.
Джон Игън явно беше томахавката тук и сигурно имаше най-много за губене. След Едуард Блейк естествено. Ако бе шеф на бюрото на ЦРУ, Игън трябваше да е планирал цялата операция заедно с Бил и ако всичко минеше добре, двамата щяха да присъстват на бала по случай полагането на клетва на Едуард Блейк и насаме щяха да му викат Еди.
Вашингтон си има система за награди и наказания и принципът е следният: ако узная, че си извършил нещо лошо и не те накажа, значи искам възнаграждение. Обаче нито аз, нито законът не действаме така.