Както и да е, Нахалния ми излая нещо на виетнамски, после го повтори и това го накара да се захили. Виетнамците са още по-нетърпеливи от американците към хора, които не знаят родния им език. Опитах се да си спомня някой виетнамски израз, например „майната ти“, обаче бях уморен и нищо не ми идваше наум.
Накрая Нахалния излезе от стаята и забрави да вземе преспапието. Манг продължи да работи върху бележките си, след това вдигна поглед.
— Имате резервации за хотел „Сенчъри Ривърсайд“ в Хюе и „Метропол“ в Ханой.
Не отговорих и това като че ли го ядоса. Той запали нова цигара.
— Вземете си вещите от бюрото ми, моля — каза виетнамецът, сякаш съм го подразнил, като съм разхвърлял всичко там.
Прибрах портфейла, пликовете и другите неща по джобовете си. Забелязах, че Манг е задържал паспорта и визата ми.
— Ако сте свършили, господин полковник, искам да отида в хотела.
— Аз ще ви кажа кога и дали сме свършили, господин Бренър.
За пръв път изричаше името ми, при това не от учтивост — съобщаваше ми, че знае как се казвам, адреса ми във Виетнам, датата на заминаването ми, съдържанието на портфейла ми и така нататък.
— От резервацията ви в Хошимин до тази в Хюе има няколко дни.
— Точно така.
— Къде отивате?
— Не съм сигурен.
— Сигурно ще идете в Ан Ке.
Можеше и да ида, но не сега.
— Ако е възможно — отвърнах аз.
— Няма проблем. Част от старата ви база обаче е забранена зона и се използва от Народната армия.
— И климатизираните каравани ли?
Той не отговори на въпроса ми.
— Ан Ке не е забранен град. Но всички публични домове и салони за масаж са затворени, както и баровете, и заведенията за пушене на опиум.
— Виж това е чудесна новина.
— Нима? Значи сте доволен, че Додж Сити е затворен, така ли? Нали така наричахте онзи квартал? Построен от собствените ви архитекти.
— Никога не съм чувал за него.
На лицето на полковник Манг се изписа злобно изражение.
— Морална деградация. Затова загубихте войната.
Нямах намерение да се хвана на въдицата му, затова не отговорих.
Известно време полковник Манг продължи да ораторства за американския империализъм, ейджънт ориндж5, клането при Ми Лай, бомбардировките на Ханой и някои други неща, които изобщо не ми бяха известни.
Очевидно беше много ядосан и аз дори не можех да изпитам лично удовлетворение, че съм го разгневил, защото ме бе мразил още преди да вляза в кабинета му.
Спомних си съвета на господин Конуей да изразя съжаление за войната и осъзнах, че това не е било просто предложение, а настояване.
— Войната беше страшно време и за двата ни народа, но особено за виетнамците, които понесоха тежки жертви. Съжалявам за участието на моята страна във войната и най-вече за собственото ми участие. Сега съм дошъл, за да видя мирния живот на виетнамския народ. Според мен е хубаво, че се завръщат много американски ветерани, и съм убеден, че повечето са помогнали с време и пари, за да заличат раните от войната. Надявам се да съм в състояние да направя същото.
Полковник Манг, изглежда, остана доволен от кратката ми реч и кимна одобрително. Това можеше да се превърне в начало на чудесно приятелство, обаче нещо се съмнявах.
— И къде ще идете след Хюе и преди Ханой? — попита той.
Всъщност на секретна операция, но аз отговорих:
— Не зная. Вие какво ще ме посъветвате?
— Сигурно ще посетите местата на някои от битките, в които сте участвали?
— Аз бях готвач.
Виетнамецът ми се усмихна заговорнически, като че ли и двамата знаехме, че го баламосвам.
— Не ми приличате на човек, който би се задоволил да бърка манджи.
— Всъщност бях чувствителен хлапак. Прилошаваше ми дори от кръвта по свинските пържоли.
Полковник Манг се наведе над бюрото си.
— Аз съм убил много американци. Вие колко виетнамци сте убили?
Изпуснах нервите си и се изправих.